Когато радостта от ежедневието се върне „и нещата вътре работят“

40-годишна пациентка с диагноза шизофрения. Разведена е, отглежда децата си (6 и 9 години) в собствено домакинство, със споделени родителски права с разведения си съпруг.

Пациентката за първи път отива на частен психиатричен преглед през 2017 г., където ѝ е препоръчано да приема escitalopram. Две седмици по-късно пациентката посещава амбулаторна клиника. Установено е психотично състояние, като тя е хоспитализирана по спешност в психиатрията от съдия (поради прякото си заплашително поведение и психотично състояние). Има зрителни и слухови халюцинации, непоследователни, неправдоподобни по съдържание параноични делюзии, дисфория, дистимия, нещастие и тревожност. При пристигането си пациентката е напрегната и казва, че чувства, че „умът ѝ е отворен от гуру в Далечния изток, когото е посетила“. Започнала е фармакотерапия с risperidone-clonazepam, като по-късно е добавен quetiapine в ниски дози поради недостатъчен ефект. Освен че приема медикаменти, участва в поддържаща индивидуална психотерапия, както и в индивидуални и групови психообразователни сесии. Психотичното съдържание постепенно избледнява и нейният маниер и поведение се нормализират. Изписана е от отделението с диагноза остро полиморфно психотично разстройство и е насочена към по-нататъшно лечение.

Вторият ѝ прием в отделение е доброволен и е осъществен два месеца след изписването ѝ поради настъпваща психотична декомпенсация. Една седмица преди хоспитализацията пациентката се чувствала много уморена, по-празна от обикновено и без цели. Тя също така съобщава за коментари за миналото, гласове, подобни на монолози, които според нея не са присъствали, когато е била хоспитализирана. Прекарва шест седмици в отделението, като продължава започнатата по-рано терапия с risperidone и quetiapine с повишаване на дозите и на двете антипсихотични лекарства. Психотичните симптоми постепенно избледняват, но афективните симптоми се характеризират повече с „един цвят“. Изписана е с диагноза шизофрения.

Посещава редовно амбулаторията за контролни прегледи. Позитивните симптоми отшумяват, появяват се рядко и са леки. Справя се трудно с ежедневните си задачи, не иска да се включи в общността и не посещава семейни събирания. Амбивалентна е към седмичните си амбулаторни психологични грижи. Чувства се така, сякаш е загубила предишното си аз, емоциите и чувствата си и също така не е в състояние да мисли както преди. Има трудности при изпълнението на някои задачи, които преди са били по-лесни за нея. Характеризира ситуацията, като каза, че е добре, тъй като не чува често гласове, но ѝ е трудно да понесе, че емоциите ѝ са „загубени“. Тези проблеми изтъква редовно по време на проследяването.

Поради негативните симптоми, проявени по време на амбулаторните визити, пациентката преминава на cariprazine от януари 2019 г., като е проведено постепенно понижаващо титриране на risperidone. Приема quetiapine в същата доза, както преди. Около началото на лечението със cariprazine пациентката се оплаква от затруднения при преглъщането, поради което лечението със cariprazine е спряно. Приета е отново в психиатричното отделение за изключване и изследване на органичен произход на затрудненото преглъщане. Всички органични причини са изключени и при неврологичен преглед не се откриват данни за органни нарушения. Телесните признаци се дължат на наличието на повишена тревожност.

Risperidone е преустановен напълно, а quetiapine се прилага като монотерапия. Тъй като негативните симптоми продължават, терапията с cariprazine е възобновена и пациентката е наблюдавана за възникване на нарушения при преглъщане, като не се появяват оплаквания. По време на лечението пациентката e все по-малко и по-малко откъсната от реалността и все повече започва да осъзнава реалността, съобразителна е, заинтересована и може да изпитва редица чувства. Функционирането ѝ се е подобрило, успява да върши повече неща и да се грижи за децата си. Изписана е в компенсирано психическо състояние с комбинирана антипсихотична терапия (cariprazine, quetiapine). Пациентката изпрати следното обобщение на своето лечение:
„Бях много болна, като майка на две малки деца бях напълно съсипана от болестта… Получих помощ след 3 години и половина. В началото беше ужасно трудно. Да се изправя пред реалността, да се изправя пред ужасната ситуация, че загубих почти всичко и всички, които някога са били важни за мен. Изминаха 3 години и половина, откакто започнах да приемам лекарства. Мога да заявя, че моите лекари ме върнаха към живота. За мен това е чудо… Върнах си децата, но най-хубавото от всичко: децата ми ме върнаха. Отново имат майка, която им дава всичко, което една майка трябва да дава на децата си…”.

Негативните симптоми на пациентката намаляха след преминаването към cariprazine и оттогава тя може да живее смислен, функционален живот: грижи се за децата си, ходи редовно на психиатрични контролни прегледи и приема лекарствата си, както са предписани. През последната година не е била хоспитализирана.

КОД: 300021/R54. Представено в AIFA на xx/xx/xxxx