Тъй като шизофренията не може да се диагностицира чрез кръвни или образни изследвания на мозъка, за да се осигури точна диагноза, трябва да се обърне голямо внимание на комбинацията от симптоми, които най-добре дефинират шизофренията. Дефиницията за шизофрения е променена в резултат на концепцията на Kraepelin (аволиция, хроничност и неблагоприятен изход), Bleuler (основни симптоми [изравнен афект, аволиция, аутизъм, амбивалентност, внимание] и допълнителни симптоми [халюционации, налудности]) и Schneider (деформиране на реалността/позитивни симптоми), като относителната важност на различните перспективи се променя с времето¹. Разработването на Диагностичен статистически наръчник за психични заболявания (DSM) и Международната класификация на болестите (МКБ) на Световната здравна организация допринесе за дефинирането на основните характеристики на шизофренията, въпреки че диагностичните критерии продължават да се променят. Има малки разлики между диагностичните критерии за шизофрения на МКБ и DSM, но заедно те се използват рутинно за откриване на симптоми, диагностициране на заболяването и кодирането му.

Както може да се очаква при всяка класификация, важността на някои аспекти на шизофренията се губи при подхода с измерения, прилаган при DSM и МКБ. Например позитивните симптоми са доминиращата диагностична характеристика на шизофрения в двете класификации, но сами по себе си негативните симптоми не са достатъчни да бъдат изпълнени диагностичните критерии на шизофрения, независимо от тяхното влияние по отношение на функционирането и ранното им възникване в хода на заболяването (в много случаи преди да бъде поставена диагнозата в резултат на остър психотичен епизод)^4–6. Допълнителен проблем е, че неврокогнитивното увреждане, друг основен компонент на шизофренията, не е споменато като диагностичен критерий в никоя от класификациите.⁷

Клиничните скáли се използват за оценка на симптомите и за определяне на тежестта на заболяването. Те могат да се разглеждат като средство за количествена клинична оценка на текущата психопатология и на промяната на симптомите с времето. Въпреки че най-често се използват в клинични проучвания за оценка на ефикасността, скáлите се прилагат и в клиничната практика. За удобство в клиничната практика и по-добра оценка, са разработени по-нови скáли, но няма консенсус по отношение на това коя скáла за оценка е най-добра.

Скáлата за позитивни и негативни симптоми (PANSS)¹⁵ е най-често използваната скáла за клинична оценка, която е разработена поради необходимостта от понижение на хетерогенността на известните факти за шизофренията. PANSS има 30 елемента и 3 подскáли; скорът е в диапазона от 1 (липса на симптоми) до 7 (много тежки симптоми), като по-високият скор показва по-голяма тежест на симптомите. Елементите на подскáлата за позитивни симптоми са налудности, концептуална дезорганизация, халюцинаторно поведение, възбуда, идеи за величие, подозрителност и враждебност. Елементите на подскáлата за негативни симптоми (NS) са изравнен афект, емоционално отчуждение, трудности в общуването, пасивност или апатично себезатваряне, затруднения в абстрактното мислене, липса на спонтанност и поток на речта и стереотипно мислене. Тъй като стереотипното мислене и затрудненията в абстрактното мислене вече не се приемат за негативни симптоми, включването на тези елементи може да бъде замъгляващ фактор при анализа на негативните симптоми при употреба на PANSS NS¹⁶. Общите психопатологични елементи, които не са еднозначно свързани с позитивни или негативни симптоми, включват тревожност, чувство за вина, напрежение, маниерничене и заставане в неестествени пози, депресия, забавеност на движенията, липса на сътрудничество, мисли с необичайно съдържание, дезориентация, отслабено внимание, липса на преценка и разбиране, нарушение на волята, липса на контрол на импулсите, активна социална изолация.
Предвид важността на негативните симптоми като цели за създаване на лекарства са разработени по-нови скáли за по-точна оценка на този домейн. – Кратка скáла за негативни симптоми (BNSS)¹² и Интервю за клинична оценка за негативни симптоми (CAINS)¹³.

Тъй като признаците и симптомите на шизофрения не са специфични единствено за шизофрения, лекарите трябва първо да изключат други психични или соматични заболявания, които може да се проявят с психотични симптоми, негативни симптоми или когнитивна дисфункция, преди да се постави диагнозата шизофрения. Това се постига чрез физикален преглед, анамнеза, изследвания и скрининг, психиатричен преглед, приложение на критериите на МКБ и информация, получена в сътрудничество, с разрешение от семейството и приятелите.
Диагностичните критерии за шизофрения и други психотични заболявания обхващат 5 домейна от психопатологията (халюцинации, налудности, дезорганизирана реч, абнормно психомоторно поведение и негативни симптоми). Тежестта и продължителността на симптомите във всеки от тези домейни може да са различни при отделните пациенти с една и съща диагноза и може да са от полза при диференциалните диагнози¹⁷.

^{*Вече не е уточнено в МКБ-11}