Целите на лечението на шизофрения са различни в зависимост от фазата на заболяването. Ранната интервенция е от основно значение за по-благоприятна прогноза при пациентите, тъй като продължителността на нелекуваната психоза е свързана с по-слаб отговор към лечението, незадоволителен контрол на симптомите и по-лоша прогноза¹.

Крайните цели при пациентите с шизофрения са ремисия и възстановяване, въпреки че тези понятия може да означават различни неща в различните стадии на заболяването. При 70%-80% от пациентите⁶ възниква ремисия на психотичните симптоми в рамките на първата година от лечението, която се запазва стабилна при продължаващо лечение⁷. Има обаче висок процент на рецидиви (80%), който в голяма степен се дължи на прекъсване на терапията^8,9. При около 15% от пациентите се постига възстановяване, което се дефинира като трайна ремисия на симптомите с подобрение на личностното и социално функциониране¹⁰.

Антипсихотичните лекарства са в основата на лечението на шизофрения от момента на откриването на chlorpromazine преди 60 години.

Всички антипсихотици действат чрез блокиране на рецепторите в допаминовия път¹². По-старите лекарства, които са класифицирани като антипсихотици от първо поколение (или типични), действат главно чрез блокиране на допаминовите D₂ рецептори. При проучванията е установено, че антипсихотичните ефекти са свързани с 65%–70% заемане на D₂ рецепторите в стриатума, а свързване на D₂ над 80% значимо повишава риска от екстрапирамидни странични ефекти. По-късно разработените лекарства, класифицирани като антипсихотици от второ поколение (или атипични), имат различна фармакология, но повечето са с по-нисък афинитет към допаминовите D₂ рецептори и по-висок афинитет към други рецептори (по-конкретно серотониновите [5-HT] 2_A рецептори) в сравнение с лекарства от първо поколение^13,14. Други места на действие на лекарствата от второ поколение са допаминови рецептори, различни от D₂ (D₁, D₃, D₄), серотонинови рецептори (5-HT_1A, 5-HT_2C, 5-HT_6,5-HT₇) и мускаринови, холинергични и хистаминови рецептори.

Антипситотичните лекарства са по-ефикасни в сравнение с плацебо по отношение на лечението на общата психопатология при шизофрения¹⁵. Въпреки че лекарствата от първо поколение имат различно действие, тяхната ефективност по отношение на позитивните симптоми и превенция от рецидивите е сходна¹³. Въпреки това, при тях се наблюдават тежки странични ефекти, поради което те не са вече първи избор. Антипсихотичните лекарства от второ поколение са предпочитаните лекарствени средства². Те са толкова ефективни, колкото лекарствените средства от първо поколение^14,16. Няма обаче доказателства, че превъзхождат типичните антипсихотици по отношение на общата ефикасност. При други метаанализи^18–20 и проучвания за ефективност^21,22 няма ясни доказателства, че атипичните антипсихотици са по ефективни в сравнение с типичните лекарства за лечение на общата психопатология при шизофрения.
Все по-често за лечение на шизофрения се използват атипични антипсихотични средства, които са с по-разнообразни механизми на действие.

При съществуващите лечения има множество проблеми, свързани с безопасността и поносимостта²³. Най-често съобщаваните или наблюдавани странични ефекти на антипсихотичните лекарства, установени при метаанализ, са сексуална дисфункция, метаболитни проблеми и наддаване на телесното тегло, като по-голямата продължителност на лечението е свързана с по-тежки дългосрочни странични ефекти като диабет и метаболитен синдром²⁴.

Всички антипсихотици от първо поколение в терапевтични дози може да причинят екстрапирамидни симптоми като паркинсонизъм, дистония, акатизия и тардивна дискинезия и да повишат серумната концентрация на пролактин ¹³. При атипичните антипсихотици честотата на екстрапирамидни симптоми и тардивна дискинезия е по-ниска в сравнение с типичните. При някои лекарствени средства от второ поколение има по-висока вероятност от наддаване на телесното тегло, захарен диабет, удължен QTc интервал и възможни вторични сърдечно-съдови усложнения^13,24.

В допълнения към терапията с антипсихотици, психосоциалното лечение може да подобри цялостното функциониране, включително самообгрижването и социалните взаимоотношения.¹³

Препоръчителните нефармакологични практики включват програми за подпомагане на заетостта, когнитивно- поведенческа терапия, семейни услуги, обучение за придобиване на умения, психосоциални интервенции при злоупотреба с алкохол и наркотични вещества и контрол на телесното тегло²⁶. Други представляващи интерес области на интервенция, включват когнитивно-адаптивна терапия, насочени към по-възрастни пациенти, групи за взаимопомощ, лечение на соматичните заболявания, обучение за социално познание^25,26. Някои от тези интервенции са специално съобразени с възрастта на пациентите или стадия на заболяването и могат да се окажат особено полезни за пациентите в хода на заболяването.

Въпреки че антипсихотиците са основата на лечението при пациенти с шизофрения, не всички лекарствени средства ефективно лекуват всички пациенти с шизофрения или всички симптоми на шизофрения. Например приблизително 20% до 30% от пациентите не се повлияват от антипсихотична терапия. Освен това, 40% от пациентите имат изразени негативни симптоми, а 80% от пациентите имат клинично значими когнитивни нарушения. Това показва, че шизофренията е свързана със значима неудовлетворена медицинска потребност, функционални нарушения и е социален, здравословен и икономически проблем за обществото, въпреки лечението с антипсихотици^13,27,28. Липсата на придържане към терапията е едно от основните предизвикателства за справяне с лечението на заболяването. Среща се често и води до незадоволителен контрол на симптомите, рецидиви, хоспитализация и съответно до по-високи разходи²⁹. При пациентите, които прекратяват приема на антипсихотици, може да има от 2 до 5 пъти по-висока вероятност за рецидив в сравнение с останалите пациенти^8,30,31. Причините за непридържане към медикаментозното лечение са разнообразни (странични ефекти, ангажираност на обгрижващите лица³², липса на разбиране за заболяването)³³, водят до намаляване на възможността за ремисия и подобрено функциониране при пациентите с шизофрения.

Комплайънс при пациентите с шизофрения Llorca, P. M. Partial compliance in schizophrenia and the impact on patient outcomes. Psychiatry Res. 161, 235–247 (2008)³⁴