Един от митовете за шизофренията е, че тя до голяма степен е генетично обусловено заболяване. Последните научни открития обаче оспорват тази теория.
През 60-те години на миналия век генетичната основа на шизофренията е включена като една от причините заедно с определящи фактори като семейни взаимоотношения, а в учебниците се отбелязва, че „относителното значение на генетичните фактори все още не е изяснено”.² До началото на 21-ви век обаче тези теории доминираха и се смяташе, че шизофренията „безспорно е генетично заболяване”. Генетиците през 90-те години на миналия век предполагат, че „с голяма вероятност повечето или всички останали малък процент случаи на изменчивост могат да бъдат обяснени с нетрансмисивни промени в структурата или експресията на гена”, което означава, че шизофренията може да бъде 100% генетична, а факторите на околната среда да имат незначителна или никаква роля.¹ Проучванията през следващите години обаче, започвайки с Проекта за човешкия геном през 2003 г., последван от Цялостните геномни асоциативни проучвания (GWAS), не дават очакваните резултати по отношение на генетичната основа на шизофренията.² Въпреки че изглежда, че гените имат роля при шизофрения, те не са изцяло отговорни за това.

Д-р Torrey и д-р Yolken от Медицинския изследователски институт „Stanley” и Медицинския център „Johns Hopkins” в САЩ, неотдавна публикуват статия, в която се посочва, че участието на генетични фактори при шизофрения не е толкова определящо ². Изследователите са анализирали данните за наследствеността от популационни проучвания при близнаци и са установили, че унаследяването при шизофрения, т.е. каква част от вариабилността на определена характеристика се дължи на генетични фактори в сравнение с факторите на околната среда, е много по-ниско, отколкото твърдят генетиците. По-конкретно, според тях унаследяването на шизофрения е 28%, много по-малко от 80-85%, както се е считало по-рано.

Двамата изследователи са установили също, че токсоплазмозата, инфекция, причинена от паразита Toxoplasma gondii, е свързана с възникване на болестта.³
Според тях връзката между токсоплазмоза и шизофрения може да е допринесла за теорията за генетичната основа на шизофренията.

В заключение, генетичните фактори могат да играят роля при шизофрения, но те не са толкова значими, колкото се е смятало по-рано. Според наличните данни генетичните фактори изглежда имат приблизително същата роля както при други психични разстройства и соматични заболявания. Чрез научната работа на д-р Torrey, д-р Yolken и други изследователи има надежда фокусът да се измести към фактори на околната среда и други фактори, които може да са отговорни за болестта, извън генетичните теории, като по този начин ще се открият нови пътища за разработването на лекарства за шизофрения.