Шизофрения генетична предиспозиция
В този раздел:
Един от митовете за шизофренията е, че тя до голяма степен е генетично обусловено заболяване. Последните научни открития обаче оспорват тази теория.
През 60-те години на миналия век генетичната основа на шизофренията е включена като една от причините заедно с определящи фактори като семейни взаимоотношения, а в учебниците се отбелязва, че „относителното значение на генетичните фактори все още не е изяснено”.2 До началото на 21-ви век обаче тези теории доминираха и се смяташе, че шизофренията „безспорно е генетично заболяване”. Генетиците през 90-те години на миналия век предполагат, че „с голяма вероятност повечето или всички останали малък процент случаи на изменчивост могат да бъдат обяснени с нетрансмисивни промени в структурата или експресията на гена”, което означава, че шизофренията може да бъде 100% генетична, а факторите на околната среда да имат незначителна или никаква роля.1 Проучванията през следващите години обаче, започвайки с Проекта за човешкия геном през 2003 г., последван от Цялостните геномни асоциативни проучвания (GWAS), не дават очакваните резултати по отношение на генетичната основа на шизофренията.2 Въпреки че изглежда, че гените имат роля при шизофрения, те не са изцяло отговорни за това.
Д-р Torrey и д-р Yolken от Медицинския изследователски институт „Stanley” и Медицинския център „Johns Hopkins” в САЩ, неотдавна публикуват статия, в която се посочва, че участието на генетични фактори при шизофрения не е толкова определящо 2. Изследователите са анализирали данните за наследствеността от популационни проучвания при близнаци и са установили, че унаследяването при шизофрения, т.е. каква част от вариабилността на определена характеристика се дължи на генетични фактори в сравнение с факторите на околната среда, е много по-ниско, отколкото твърдят генетиците. По-конкретно, според тях унаследяването на шизофрения е 28%, много по-малко от 80-85%, както се е считало по-рано.
Двамата изследователи са установили също, че токсоплазмозата, инфекция, причинена от паразита Toxoplasma gondii, е свързана с възникване на болестта.3
Според тях връзката между токсоплазмоза и шизофрения може да е допринесла за теорията за генетичната основа на шизофренията.
В заключение, генетичните фактори могат да играят роля при шизофрения, но те не са толкова значими, колкото се е смятало по-рано. Според наличните данни генетичните фактори изглежда имат приблизително същата роля както при други психични разстройства и соматични заболявания. Чрез научната работа на д-р Torrey, д-р Yolken и други изследователи има надежда фокусът да се измести към фактори на околната среда и други фактори, които може да са отговорни за болестта, извън генетичните теории, като по този начин ще се открият нови пътища за разработването на лекарства за шизофрения.
Psychiatry Research
Schizophrenia as a pseudogenetic disease: A call for more gene-environmental studies
Източници
- Mcguffin et al., Br J Psychiatry 1994; 164(5): 593-9.
- Torrey & Yolken, Psychiatry Research 2019; 278: 146–150.
- Torrey & Yolken, Immunology and Psychiatry 2015; 137-145.
КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА ШИЗОФРЕНИЯТАКРАТЪК ПРЕГЛЕД НА ШИЗОФРЕНИЯТА
Невропсихиатричните синдроми като шизофрения включват симптоми, които засягат мозъчните функции, емоциите и настроението. Въпреки че специфичната причина за шизНевропсихиатричните синдроми като шизофрения включват симптоми, които засягат мозъчните функции, емоциите и настроението. Въпреки че специфичната причина за шиз
повече…КОГНИТИВЕН ДЕФИЦИТ И ШИЗОФРЕНИЯКОГНИТИВЕН ДЕФИЦИТ И ШИЗОФРЕНИЯ
Когнитивните дефицити са надеждно свързани с наследствения риск от шизофрения. Проучванията обаче рядко доказват посоката на причинно-следствената връзка. РазбиКогнитивните дефицити са надеждно свързани с наследствения риск от шизофрения. Проучванията обаче рядко доказват посоката на причинно-следствената връзка. Разби
повече…