Посетете този раздел

ЗА МЕДИЦИНСКИ СПЕЦИАЛИСТИ

Публичен сайт

Шизофренията като стигма за обществото

    В този раздел:

    Acta Psychiatrica Scandinavica

    Clinical and demographic correlates of stigma in first-episode psychosis: the impact of duration of untreated psychosis
    Mueser KT, et al.
    Acta Psychiatr Scand 2019; 1–10
    „Резултатите показват, че независимо от тежестта на симптомите, възприемането на заболяването шизофрения като стигма може да допринесе за забавяне на търсенето на лечение при първи психотични симптоми. Прилагането на интервенции, насочени към психологическите ефекти на стигмата е от съществено значение за справянето с заболяването.”

    Често използваме термина „стигма” за обозначаване на характеристика или разстройство, което се проявява при дадено лице като неприемливо различно от „нормалните” хора. Ефектите на стигмата при пациенти с психиатрични заболявания са дълбоки и широко разпространени1.

    Често хората с тежко психично заболяване съобщават за дискриминация, свързана с психиатричното им състояние, което води до1:

    понижена заетост

    по-ниски възможности за осигуряване на жилище

    по-малко възможности за социално участие

    по-незадоволително лечение

    Най-важното е, че стигмата, свързана с психични заболявания, има дълбоко въздействие върху пациентите, които търсят лечение, а забавянето на търсенето на помощ може да влоши ситуацията. Последствията от продължителността на нелекуваната психоза (ПНП) са особено тежки; колкото по-голяма е ПНП, толкова по-незадоволителен е резултатът2. Освен това е установено, че ако по-продължително време не се прилага лечение, ефекта от прилагането на всички познати терапевтични схеми е по-малък3.

    С цел да се разберат по-добре корелацията между стигмата и ангажираността към лечението и функционирането след първи епизод на психоза (ПНП), е проведено голямо проучване в САЩ на 399 участници на възраст между 16 и 49 години от 34 здравни центъра в 21 щата.1

    Изследователите са използвали стандартизирани инструменти за оценка на диагнозата (Структурирано клинично интервю за нарушения на ос I по критериите на DSM-IV [SCID-IV]), симптоми (Скáла за позитивни и негативни симптоми [PANSS]), психосоциално функциониране (Скáла за качество на живот [QLS]), възприемана стигма (Скáла за стигмата), психосоциално благополучие (Скáла за психосоциалното благополучие [SPWB]) и субективно възстановяване (Скáла за възстановяване на психичното здраве [MHRM]). Проучването се основава на данни на изходно ниво, получени в проекта „Възстановяване след епизод на шизофрения – Програма за ранно лечение (RAISE-ETP). Обучени лица, провеждащи интервюта, са провели всички диагностични оценки и оценки на симптомите.

    Резултатите показват, че стигмата е свързана значимо със семейното положение, като тези, които някога са били женени, съобщават за повече стигма в сравнение с тези, които никога не са били женени. Живеещите в домашни условия съобщават за по-малко стигма от тези, които не живеят в домашни условия. Възприеманата стигма е значимо свързана със заетостта в малка степен, като при безработните се наблюдават по-високи резултати в сравнение с работещите. Стигмата не е свързана в значима степен с други демографски характеристики, включително възраст, пол, раса, етническа принадлежност и ниво на обучение, нито със статус „учащ”.
    Депресията, благополучието и възстановяването, независимо от тежестта на симптомите са свързани с функционирането. Когато участниците са допълнително стратифицирани въз основа на висока/ниска стигма и малка/голяма ПНП, е наблюдавано, че участниците с висока стигма и голяма ПНП се асоциират с по-тежка депресия и по-лошо благополучие и възстановяване в сравнение с участниците с висока стигма и кратка ПНП. Обратно, при участниците с ниска стигма се наблюдава по-малко тежка депресия и по-добри резултати за благополучието и възстановяването, независимо от продължителността на ПНП.

    Проучването също така показва, че възприеманата стигма е свързана със:

    Диагноза шизоафективно разстройство, психично разстройство, което засяга мислите и емоциите и е възможно да засегне индивидуални действия4

    По-тежки симптоми

    По-ниско субективно благополучие

    Възприемане за по-слабо възстановяване

    Общите заключения от това проучване подчертават връзката между възприеманата стигма и ПНП при лица с ПЕП, с контрол на тежестта на симптомите в голяма кохорта от участници. Освен това резултатите показват, че ефектите на стигмата върху психосоциалната функция са кумулативни по време на появата на симптомите до започване на лечението. Въпреки че проучването е ограничено, тъй като е използван само един показател за възприемане на стигмата, а автостигмата не е оценена пряко, ясно е, че са необходими допълнителни проучвания за интервенции насочени към психосоциалното функциониране при тази конкретна популация.

    Източници

    1. Mueser KT, et al. Clinical and demographic correlates of stigma in first-episode psychosis: the impact of duration of untreated psychosis. Acta Psychiatr Scand 2019: 1–10
    2. Perkins DO, Gu H, Boteva K, Lieberman JA. Relationship between duration of untreated psychosis and outcome in first-episode schizophrenia: A critical review and metaanalysis. Am J Psychiatry. 2005;162:1785–1804.
    3. Ho RWH, Chang W-C, Kwong VWY, et al. Prediction of self-stigma in early psychosis: 3-year follow-up of the randomized- controlled trial on extended early intervention. Schizophr Res 2018;195:463–468.
    4. https://www.rcpsych.ac.uk/mental-health/problems-disorders/schizoaffective-disorder
    Login to Unlock

    ОСНОВНИ СКÁЛИ ЗА ОЦЕНКА НА ШИЗОФРЕН…ОСНОВНИ СКÁЛИ ЗА ОЦЕНКА НА ШИЗОФРЕН…

    Скáлите за оценка помагат за проследяване на тежестта на симптомите при шизофрения. До 80-те години на миналия век изследователите са се фокусирали върху позитиСкáлите за оценка помагат за проследяване на тежестта на симптомите при шизофрения. До 80-те години на миналия век изследователите са се фокусирали върху позити

    повече…
    Login to Unlock

    ТРУДНОСТИ ПРИ ДИАГНОСТИКАТАТРУДНОСТИ ПРИ ДИАГНОСТИКАТА

    Тъй като шизофренията не може да се диагностицира чрез кръвни изследвания или образни изследвания на мозъка на мозъка, за да се осигури точна диагноза, трябва дТъй като шизофренията не може да се диагностицира чрез кръвни изследвания или образни изследвания на мозъка на мозъка, за да се осигури точна диагноза, трябва д

    повече…
    Showing 0 result(s).
    Please log in to see 0 more result(s).