Когнитивните дефицити са определено свързани с наследствения риск от шизофрения. Проучванията обаче рядко доказват посоката на причинно-следствената връзка. Разбирането на причинно-следствената верига би помогнало да се установи дали когнитивният дефицит е междинен фенотип, което би подпомогнало диагнозата, прогнозата и прилаганите интервенции.

При това проучване е прилагано моделиране на причинно-следствената връзка с две или три променливи за оценка на 1 313 членове от 1 078 семейства; 416 с шизофрения, 290 незасегнати братя и сестри и 607 контроли. Използван е скорът за полигенен риск (PRS) от шизофрения като показател за кумулативния генетичен риск.
При моделиране с две променливи са установени данни в подкрепа на причинно-следствената верига между когнитивната функция и предразположеността към шизофрения.

Резултатите показват, че 46% предразположеност към шизофрения се обяснява с изменения в когнитивната функция. При моделиране с три променливи също е установено, че PRS може да допринесе за поява на шизофрения чрез когнитивни дефицити. 8,07% от изменчивостта при шизофрения могат да бъдат обяснени с PRS, като 2,71% от тях се медиират чрез когнитивен дефицит. Авторите обаче изказват хипотезата, че когнитивният дефицит може да медиира още по-голямо генетично влияние върху шизофренията, извън това, което се установява чрез PRS модела. В действителност се предполага, че 26,87% от причинно-следствената генетична изменчивост може да не се открива чрез PRS моделиране.

Авторите също съобщават, че е малко вероятно когнитивният дефицит да причинява пряко психотични симптоми, поради това, че при ниска когнитивна функция може да се понижи способността на пациента да се бори със симптомите.

При причинно-следственото моделиране се оценява съответствието на различните модели с данните, но то не осигурява абсолютно доказателство за причинно-следствена връзка. Лонгитудинално проучване, при което се прави оценка на участниците преди възникването на шизофрения, може да осигури по-категорични доказателства. Важно е да се има предвид в провеждането на бъдещи проучвания, за да се разбере по-добре степента, в която генетичният риск от шизофрения се медиира чрез когнитивната функция. Освен това, тъй като 65% от генетичните влияния по отношение на шизофренията не са свързани с когнитивната функция и PRS, трябва да се изследват други междинни фенотипове.