Adverse Events
Посетете този раздел
Публичен сайт

ЗА МЕДИЦИНСКИ СПЕЦИАЛИСТИ

Публичен сайт

Бреме на шизофренията

  • Шизофренията е една от първите 25 водещи причини за инвалидизация в световен мащаб.
  • При пациентите с шизофрения очакваната продължителност на живота е с 10-25 години по-кратка в сравнение с общата популация.
  • Здравното, социалното и икономическото бреме на шизофренията е огромно за пациентите, семействата им, обгрижващите ги лица и обществото като цяло.

В този раздел:

Бреме на шизофренията

Въпреки че е заболяване със сравнително ниско разпространение, шизофренията е сред първите 25 водещи причини за инвалидизация1. Дори при лечение, при което се прилагат най-добрите практики, резултатите често не са задоволяващи.

The burden of schizophreniaThe burden of schizophrenia

В световен мащаб глобалното икономическо бреме на шизофренията е огромно. Основните разходи са свързани с хоспитализацията, амбулаторното лечение, посещения в спешно отделение, предписани лекарства. Другите разходи са непреки (безработица, загуба на трудособност, преждевременна смъртност, време, отделено от обгрижващото лице). Скорошни примери за анализи, извършени за оценка на разходите при шизофрения, са систематичен преглед на проучвания на 24 държави в 4 региона (Европа, САЩ, азиатско-тихоокеанския регион, Африка), където годишните разходи са в диапазона 94 милиона щатски долара до 102 милиарда щатски долара2. В друго проучване в САЩ изчислените разходи за шизофрения през 2013 г. са 155,7 милиарда щатски долара, като най-голям е делът на разходите, свързани с безработица (38%), загуба на трудоспособност (34%) и преки разходи за здравеопазване (24%)3. Непреките разходи за здравеопазване са основните фактори за допълнителни разходи и в двата анализа.

Шизофренията – бреме

При пациентите с шизофрения с времето се наблюдава социална изолация, стигма, влошено функционално и когнитивно увреждане, цялостно понижаване на качеството на живот като това представлява бреме не само за пациентите, но и за техните обгрижващи лица и семействата .4,5

Пациенти

Много фактори допринасят за преждевременната смъртност при пациентите с шизофрения. Средната очаквана продължителност на живота при пациентите с шизофрения е с 10-25 години по-кратка в сравнение с общата популация6. Освен това при ретроспективен анализ на база данни в САЩ е установено, че вероятността възрастните с шизофрения да починат по време на проследяването е над 3,5 пъти по-висока в сравнение с възрастните от общата популация7. Основните фактори, свързани с повишената преждевременна смъртност, са нездравословен начин на живот, влошено физическо здраве, 12 пъти по-висок риск от самоубийство и странични ефекти на антипсихотиците8,9. При пациентите с шизофрения е по-вероятно да се наблюдават рискови фактори за сърдечно-съдово заболяване като наднормено тегло, тютюнопушене, повишено артериално налягане и метаболитен синдром, като и възможностите за превенции са по-ограничени.10,11. Някои антипсихотици от второ поколение причинят наддаване на телесното тегло и последващ метаболитен синдром12, който е свързан с 2- до 3-кратно повишаване на сърдечно-съдовата смъртност и 2-кратно повишаване на смъртността по всякакви причини13. Като се има предвид, че много причини за прекомерна ранна смъртност при шизофрения са свързани с предотвратими рискови фактори, основните цели при лечението на пациенти с шизофрения трябва да включват подобрено физическо състояние, подобрен достъп до здравеопазването и по-добри практики за скрининг14.
Шизофренията е силно хетерогенно заболяване, при което изходът за пациентите може да бъде от пълно възстановяване до необходимост от цялостни грижи. За съжаление пълното възстановяване при шизофренията не е обичайният изход15 и пациентите често имат нарушено качество на живот.16. Дори след като пациентите постигнат ремисия, често негативните и когнитивни симптоми персистират с времето и трудно се поддават на лечение17. По-добро качество на живот обикновено се наблюдава при по-млади хора, жени, семейни пациенти при прилагане на антипсихотици с добър профил на поносимост и психосоциално лечение18,19.

Негативните симптоми допринасят за бремето на пациента20–25

Негативните симптоми са широко признати като значими предиктори за лоша прогноза при шизофрения. Те са причина за голямо бреме на заболяването поради тяхната разпространеност, персистиране и цялостно неблагоприятно влияние върху качеството на живот26,27.

The burden of schizophrenia on the patientThe burden of schizophrenia on the patient

Заедно с негативните симптоми изглежда, че мотивационният дефицит е един от най-важните предиктори за функционално увреждане, като данните показват и потенциално взаимодействие между негативните и когнитивните симптоми по отношение на нарушената функция28. Ограниченият брой ефективни възможности за лечение на негативни симптоми е сериозна неудовлетворена медицинска потребност, която повишава бремето на заболяването при шизофрения.

Обгрижващи лица

Пациентите с шизофрения често се нуждаят от помощ при обгрижване и извършване на ежедневните дейности, както и от приемането на лекарства4. В повечето случаи членовете на семейството са обгрижващите лица на пациентите с шизофрения. При едно проучване 68% от обгрижващите лица са родители, 12% братя/сестри, 7% съпрузи или други близки и 7% деца или внуци на пациента, за когото се грижат29. Обгрижващите лица може да бъдат засегнати негативно чрез невъзможност за нормален живот, поради нарушения на съня, финансови проблеми, по-малко свободно време, стигма и социална изолация4. Проучванията показват, че много обгрижващи лица страдат от тревожност и депресия, както и от съществуващата стигма по отношение на заболяването.30-32. Често се налага да напуснат работа, за да се грижат за някого.

Понижено качество на живот на обгрижващите лица, изразено в цифри32

The burden of schizophrenia on the caregiversThe burden of schizophrenia on the caregivers

Както може да се очаква, тежестта на симптомите, степента на инвалидизиране на пациента и враждебността са свързани с по-голямо бреме за семейството33,34. Докато при някои проучвания позитивните симптоми се свързват с по-голямо отрицателно влияние върху семейството и срам, при други е установено, че справянето с проблемите с мотивацията изисква повече време и енергия от страна на обгрижващото лице35-37.

Източници

  1. Vos, T. et al. Global, regional, and national incidence, prevalence, and years lived with disability for 328 diseases and injuries for 195 countries, 1990-2016: A systematic analysis for the Global Burden of Disease Study 2016. Lancet 390, 1211–1259 (2017).
  2. Chong, H. Y. et al. Global economic burden of schizophrenia: A systematic review. Neuropsychiatr. Dis. Treat. 12, 357–373 (2016).
  3. Cloutier, M. et al. The economic burden of schizophrenia in the United States in 2013. J. Clin. Psychiatry 77, 764–771 (2016).
  4. Millier, A. et al. Humanistic burden in schizophrenia: A literature review. J. Psychiatr. Res. 54, 85–93 (2014).
  5. Kahn, R. S. et al. Schizophrenia. Nat. Rev. Dis. Prim. 1, 1–23 (2015).
  6. Laursen, T. M., Nordentoft, M. & Mortensen, P. B. Excess Early Mortality in Schizophrenia. Annu. Rev. Clin. Psychol. 10, 425–448 (2014).
  7. Olfson, M., Gerhard, T., Huang, C., Crystal, S. & Stroup, T. S. Premature mortality among adults with schizophrenia in the United States. JAMA Psychiatry 72, 1172–1181 (2015).
  8. Laursen, T. M., Munk-Olsen, T. & Vestergaard, M. Life expectancy and cardiovascular mortality in persons with schizophrenia. Curr. Opin. Psychiatry 25, 83–88 (2012).
  9. Saha, S., Chant, D. & McGrath, J. A systematic review of mortality in schizophrenia: Is the differential mortality gap worsening over time? Arch. Gen. Psychiatry 64, 1123–1131 (2007).
  10. De Hert, M. et al. Cardiovascular disease and diabetes in people with severe mental illness position statement from the European Psychiatric Association (EPA), supported by the European Association for the Study of Diabetes (EASD) and the European Society of Cardiology (ESC) Eur. Psychiatry 24, 412–424 (2009).
  11. Docherty, M., Stubbs, B. & Gaughran, F. Strategies to deal with comorbid physical illness in psychosis. Epidemiol. Psychiatr. Sci. 25, 197–204 (2016).
  12. Remington, G. Schizophrenia, antipsychotics, and the metabolic syndrome: Is there a silver lining? Am. J. Psychiatry 163, 1132–1134 (2006).
  13. Lakka, H. M. et al. The metabolic syndrome and total and cardiovascular disease mortality in middle-aged men. J. Am. Med. Assoc. 288, 2709-2716 (2002).
  14. Suetani, S., Rosenbaum, S., Scott, J. G., Curtis, J. & Ward, P. B. Bridging the gap: What have we done and what more can we do to reduce the burden of avoidable death in people with psychotic illness? Epidemiol. Psychiatr. Sci. 25, 205–210 (2016).
  15. Jääskeläinen, E. et al. A systematic review and meta-analysis of recovery in schizophrenia. Schizophr. Bull. 39, 1296–1306 (2013).
  16. Harvey, P. D. Assessing disability in schizophrenia: tools and contributors. J. Clin. Psychiatry 75, e27 (2014).
  17. Reichenberg, A. et al. The course and correlates of everyday functioning in schizophrenia. Schizophr. Res. Cogn. 1, e47–e52 (2014).
  18. Bobes, J., García-Portilla, P., Sáiz, P. A., Bascarán, T. & Bousoño, M. Quality of life measures in schizophrenic patients. Dialogues Clin. Neurosci. 9, 215e-216e (2007).
  19. Bobes, J. & Garcia-Garcia, M. Quality of life in schizophrenia. in Quality of Life in Mental Disorders (eds. Katschnig, H., Freeman, H. & Sartorius, N.) 153–168 (John Wiley & Sons Ltd, 2005).
  20. Alonso, J. et al. Health-related quality of life (HRQL) and continuous antipsychotic treatment: 3-year results from the schizophrenia health outcomes (SOHO) study. Value Heal. 12, 536–543 (2009).
  21. Harvey, P. D. et al. Functional impairment in people with schizophrenia: Focus on employability and eligibility for disability compensation. Schizophr. Res. 140, 1–8 (2012).
  22. Rabinowitz, J. et al. Negative symptoms in schizophrenia – the remarkable impact of inclusion definitions in clinical trials and their consequences. Schizophr. Res. 150, 334–338 (2013).
  23. Kirkpatrick, B. & Buchanan, R. W. Anhedonia and the deficit syndrome of schizophrenia. Psychiatry Res. 31, 25–30 (1990).
  24. Fenton, W. S. & Mcglashan, T. H. Natural History of Schizophrenia Subtypes: II. Positive and Negative Symptoms and Long-term Course. Arch. Gen. Psychiatry 48, 978–986 (1991).
  25. Rabinowitz, J. et al. Negative symptoms have greater impact on functioning than positive symptoms in schizophrenia: Analysis of CATIE data. Schizophr. Res. 13, 147–150 (2012).
  26. Tandon, R. & Jibson, M. Negative symptoms of schizophrenia: How to treat them most effectively. Curr. Psychiatr. 1, 36–42 (2002).
  27. Sicras-Mainar, A., Maurino, J., Ruiz-Beato, E. & Navarro-Artieda, R. Impact of negative symptoms on healthcare resource utilization and associated costs in adult outpatients with schizophrenia: A population-based study. BMC Psychiatry 14, 225 (2014).
  28. Foussias, G., Agid, O., Fervaha, G. & Remington, G. Negative symptoms of schizophrenia: Clinical features, relevance to real world functioning and specificity versus other CNS disorders. Eur. Neuropsychopharmacol. 24, 693–709 (2014).
  29. The National Alliance on Mental Illness. Schizophrenia: Public Attitudes, Personal Needs Views from People Living with Schizophrenia, Caregivers, and the General Public. (2008).
  30. Chan, S. W. chi. Global Perspective of Burden of Family Caregivers for Persons With Schizophrenia. Arch. Psychiatr. Nurs. 25, 339–349 (2011).
  31. Gutiérrez-Maldonado, J., Caqueo-Urízar, A. & Kavanagh, D. J. Burden of care and general health in families of patients with schizophrenia. Soc. Psychiatry Psychiatr. Epidemiol. 40, 899–904 (2005).
  32. Hayes, L., Hawthorne, G., Farhall, J., O’Hanlon, B. & Harvey, C. Quality of Life and Social Isolation Among Caregivers of Adults with Schizophrenia: Policy and Outcomes. Community Ment. Health J. 51, 591–597 (2015).
  33. Awad, A. G. & Voruganti, L. N. P. The burden of schizophrenia on caregivers: A review. Pharmacoeconomics 26, 149–162 (2008).
  34. Magliano, L. et al. The impact of professional and social network support on the burden of families of patients with schizophrenia in Italy. Acta Psychiatr. Scand. 106, 291–298 (2002).
  35. Mantovani, L. M. et al. Family burden in schizophrenia: the influence of age of onset and negative symptoms. Trends Psychiatry Psychother. 38, 96–99 (2016).
  36. Grandón, P., Jenaro, C. & Lemos, S. Primary caregivers of schizophrenia outpatients: Burden and predictor variables. Psychiatry Res. 158, 335–343 (2008).
  37. Ochoa, S. et al. Do needs, symptoms or disability of outpatients with schizophrenia influence family burden? Soc. Psychiatry Psychiatr. Epidemiol. 43, 612–618 (2008).

Schizophrenia Research

Subjective and objective quality of life in schizophrenia.
Narvaez JM, Twamley EW, McKibbin CL, Heaton RK, Patterson TL.
Schizophr Res. 2008; 98(1-3): 201-208.
„До скоро лечението на шизофрения бе насочено предимно към овладяване на позитивните симптоми, често оставяйки пациентите с персистираща негативна симптоматика и нарушено когнитивно функциониране. Необходимо е подобреното качество на живот да бъде главна цел на лечението.”

Шизофренията засяга пациентите, обгрижващите лица и обществото. Често обгрижващите лица страдат най-много.

Download

    Login to Unlock

    REAGILA И ЕЖЕДНЕВНО ФУНКЦИОНИРАНЕНАШИЯТ ПРОДУКТ И ЕЖЕДНЕВНО ФУНКЦИОН…

    (COD: 300020/R10. Представено в AIFA 16/04/2020) Подобрението на негативните симптоми трябва да бъде придружено с подобрено функциониране на пациента, за да се Подобрението на негативните симптоми трябва да бъде придружено с подобрено функциониране на пациента, за да се счита, че промяната е клинично значима при пациен

    повече…
    Login to Unlock

    REAGILA ПРИ ОСТРА ШИЗОФРЕНИЯНАШИЯТ ПРОДУКТ ПРИ ОСТРА ШИЗОФРЕНИЯ

    (COD: 300020/R07. Представено в AIFA 16/04/2020) След като се постави диагнозата шизофрения, лекарите, пациентите и семействата трябва да вземат важни решения вСлед като се постави диагнозата шизофрения, лекарите, пациентите и семействата трябва да вземат важни решения във връзка с лечението. Въпреки че интуитивно може

    повече…
    Close
    Вие напускате сайта и ще бъдете пренасочени към външен уебсайт.
    Приемам
    Отказвам
    Showing 0 result(s).
    Please log in to see 0 more result(s).