REAGILA при дългосрочно лечение на шизофрения
- Cariprazine е ефективно дългосрочно лечение1
- Cariprazine предотвратява появата на рецидиви и поддържа състоянието на ремисия при дългосрочно лечение1-2
- Поради дългия полуживот на cariprazine пациентите са защитени дълго време от появата на рецидив, дори след прекратяване на лечението с cariprazine 3
В този раздел:
Какво да правим след овладяване на острите симптоми
Необходимо е атипичните антипсихотици да бъдат ефективни през целия период на заболяването при пациенти с шизофрения. Острата екзацербация на психотичните симптоми по време на рецидив води до дългосрочни последствия, които биха могли да засегнат мозъка и да влошат дългосрочните резултати4-6. Продължителното антипсихотично лечение понижава риска от поява на рецидив с приблизително 70%7, което показва защо липсата на придържане към терапията се счита за най-важният фактор 8. Пропускането на прием на лекарството за кратък период от 1 до 10 дни е свързано с повишен риск от хоспитализация9.
Дългосрочна ефикасност на cariprazine (идентификатор в ClinicalTrials.gov: NCT01412060; ЕСDRA CT номер: 2011-002048-29)1
Дългосрочното лечение с cariprazine е оценено при мултинационално, многоцентрово, рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано, паралелно-групово проучване във фаза 3 с прилагане на променливи и фиксирани дози. Пациентите с остри симптоми на шизофрения са стабилизирани посредством 20-седмично открито лечение с cariprazine 3-9 mg дневно. През двойно сляпата фаза, стабилизираните пациенти са рандомизирани (1:1) – приемат плацебо (n = 99) или cariprazine (n = 101) в същите фиксирани дози по време на отворената фаза. Продължителността на двойно-сляпото лечение е 72 седмици и то завършва за всички активни пациенти, когато последният рандомизиран пациент завърши 26-седмичния период на лечение или при ранно прекратяване (включително рецидив)1.
Източници: Durgam, S. et al. Long-term cariprazine treatment for the prevention of relapse in patients with schizophrenia: A randomized, double-blind, placebo-controlled trial. Schizophr. Res. 176, 264–271 (2016)1 (Графиката е изготвена въз основа на текстови данни)
Основната цел за оценка на ефикасността е времето до първи рецидив по време на двойно-сляпото лечение. Рецидив се дефинира по следните критерии1:
Критерии на скáлата за оценка | Клинични критерии за рецидив |
Повишение с ≥ 30% на общия резултат по PANSS при пациенти с резултат ≥ 50 при рандомизацията или повишение с ≥ 10 точки при пациенти с резултат < 50 при рандомизацията; | Психиатрична хоспитализация поради влошаване на шизофренията |
Скор > 4 по който и да е от елементите на PANSS при оценката по време на рандомизацията (налудности, мисловна дезорганизация, халюцинаторно поведение, подозрителност/преследване, враждебност, липса на сътрудничество | Умишлено самонараняване или агресивно/буйстващо поведение |
Повишение на скора по CGI-S с ≥ 2 точки спрямо рандомизацията | Клинично значими суицидни/хомицидни мисли |
CGI-S = Скáла за Клиничните общи впечатления – Подобрение; PANSS = Скáла за позитивни и негативни симптоми.
Времето до рецидив е значимо по-дълго при cariprazine спрямо плацебо
По време на двойно-сляпото лечение времето до рецидив е значимо по-дълго при cariprazine в сравнение с плацебо (HR = 0,45 [95% доверителен интервал, 0,28–0,73], P = 0,001). Само 24,8% от пациентите, лекувани с cariprazine, в сравнение с 47,5% от пациентите, лекувани с плацебо, отговарят на критериите за рецидив, при което се получава брой пациенти, които е необходимо да бъдат лекувани, = 51. Лечението с cariprazine в дозов диапазон (т.е. 3–6 mg дневно) също така е свързано със значимо по-дълго време до рецидив в сравнение със съответната плацебо група (т.е. участници, които са били стабилизирани на cariprazine 3-6 mg дневно по време на откритата фаза; P = 0,026, HR [95% CI] = 0,49 [0,25, 0,93])3.
Крива на Kaplan-Meier за кумулативната честота на рецидиви през периода на двойно-сляпо лечение
Източници: Адаптирано по Correll, C. U., Jain, R. & Meyers, J. E. Relationship between the timing of relapse and plasma drug levels following discontinuation of cariprazine treatment in patients with schizophrenia: indirect comparison with other second-generation antipsychotics after treatment discontinuation. Neuropsychiatr. Dis Treat 15, 2537–2550 (2019)3.
Състоянието на ремисия е значително по-дълго при cariprazine спрямо плацебо
Дългосрочната ремисия, също както превенцията от появата рецидиви, е дългосрочна цел на лечението при шизофрения. Трайната ремисия е изключително важна за оценка на отговора към лечението, като се акцентира върху стабилността на симптомите при пациенти с шизофрения през продължителни периоди от време. Работната група за ремисия при шизофрения (RSWG) е разработила оперативни критерии за ремисия, които се състоят от симптоматичен компонент и времеви компонент. Симптоматичният компонент изисква пациентите да имат скор, съответстващ на степен на тежест лека или по-добра (≤ 3) по 8 отделни елемента на PANSS; а времевият компонент изисква симптоматичните критерии да бъдат изпълнени през ≥ 6 последователни месеца. Важно е, че при тази дефиниция на ремисия се използва абсолютен праг на тежестта на симптомите, а не степен на подобрение спрямо скора на изходно ниво2.
За анализите симптоматична ремисия се дефинира като скор ≤ 3 (лека степен) по следните 8 елемента на PANSS: маниерност и позиране (G5), необичайно мисловно съдържание (G9), притъпен афект (N1), апатично социално оттегляне (N4), липса на спонтанност и реч (N6), налудности (P1), мисловна дезорганизация (P2) и халюцинаторно поведение (P3). Трайната ремисия включва изпълнение на критериите за ремисия по време на текущите и всички предходни визити по време на двойно-слепия период или през ≥ 6 последователни месеца. Загуба на ремисия се дефинира като пациенти, които вече не отговарят на критериите за ремисия или които прекъсват участието си поради рецидив2.
През периода на двойно-сляпо лечение времето до загуба на трайна ремисия е значимо по-дълго (P = 0,0020) при cariprazine спрямо плацебо (коефициент на риска = 0,51); 60,5% от лекуваните с cariprazine и 34,9% от лекуваните с плацебо пациенти запазват състоянието си на ремисия до последната визита (отношение на вероятностите [OR] = 2,85; P = 0,0012; брой пациенти, които е необходимо да бъдат лекувани [NNT] = 4). Почти два пъти повече пациенти, лекувани с cariprazine (39,6%), в сравнение с пациентите, лекувани с плацебо (21,2%), отговарят на критериите за симптоматична ремисия при всички визити ≥ 6 последователни месеца непосредствено преди/включително последната визита по време на двойно-слепия период (OR = 2,44; P = 0,0057; NNT = 6). Повече пациенти, лекувани с cariprazine (41,6%), в сравнение с пациентите, лекувани с плацебо (27,3%), запазват състоянието си на ремисия през всеки период с продължителност ≥ 6 поредни месеца (OR = 1,90, P = 0,0379; NNT = 7)2.
Източници: Адаптирано по Correll, C. U. et al. Long-term remission with cariprazine treatment in patients with schizophrenia: A post hoc analysis of a randomized, double-blind, placebo-controlled, relapse prevention trial. J. Clin. Psychiatry 80, 18m12495 (2019)2.
Източници: Адаптирано по Correll, C. U. et al. Long-term remission with cariprazine treatment in patients with schizophrenia: A post hoc analysis of a randomized, double-blind, placebo-controlled, relapse prevention trial. J. Clin. Psychiatry 80, 18m12495 (2019)2.
Cariprazine – дълъг полуживот
Cariprazine и неговите активни метаболити имат полуживот от 1 до 3 седмици, който е значимо по-дълъг от този на всеки друг перорален антипсихотик (7-91 часа)3. При пациентите, преминали на плацебо в двойно сляпата фаза, само при 5% е възникнал рецидив през първите 4 седмици в сравнение с 8%-34% от пациентите в проучвания за превенция на рецидиви на други атипични антипсихотици. Освен това кривите на Kaplan-Meier за лекарството и за плацебо се разделят по време на 6-7 седмици, докато разделяне на кривите при други атипични антипсихотици се наблюдава по-рано (1-4 седмици). Това важи и за препоръчителния дозов диапазон 3–6 mg дневно: пациентите на плацебо са защитени от рецидив до 8.3 седмици след прекъсване на терапията с cariprazine3.
Тези резултати показват, че съществуват остатъчни ефекти от лечението след прекратяване на приема на cariprazine. Това има клинично значение, тъй като при cariprazine се поддържа терапевтично ниво и действието му продължава, дори ако пациентите периодично пропуснат няколко приема на лекарството3.
COD: 300020/R08. Представено в AIFA 16/04/2020
Източници
- Durgam, S. et al. Long-term cariprazine treatment for the prevention of relapse in patients with schizophrenia: A randomized, double-blind, placebo-controlled trial. Schizophr. Res. 176, 264–271 (2016).
- Correll, C. U. et al. Long-term remission with cariprazine treatment in patients with schizophrenia: A post hoc analysis of a randomized, double-blind, placebo-controlled, relapse prevention trial. J. Clin. Psychiatry 80, 18m12495 (2019).
- Correll, C. U. et al. Relationship between the timing of relapse and plasma drug levels following discontinuation of cariprazine treatment in patients with schizophrenia: Indirect comparison with other second-generation antipsychotics after treatment discontinuation. Neuropsychiatr. Dis. Treat. 15, 2537–2550 (2019).
- Shepherd, M., Watt, D., Falloon, I. & Smeeton, N. The natural history of schizophrenia: a five-year follow-up study of outcome and prediction in a representative sample of schizophrenics. Psychol. Med. Monogr. Suppl. Monograph, 1–46 (1989).
- Cahn, W. et al. Psychosis and brain volume changes during the first five years of schizophrenia. Eur. Neuropsychopharmacol. 19, 147–151 (2009).
- Andreasen, N. C., Liu, D., Ziebell, S., Vora, A. & Ho, B. C. Relapse duration, treatment intensity, and brain tissue loss in schizophrenia: A prospective longitudinal MRI study. Am. J. Psychiatry 170, 609-615- (2013).
- Lindenmayer, J. P. et al. Medication nonadherence and treatment outcome in patients with schizophrenia or schizoaffective disorder with suboptimal prior response. J. Clin. Psychiatry 70, 990–996 (2009).
- Ayuso-Gutiérrez, J. L. & Del Río Vega, J. M. Factors influencing relapse in the long-term course of schizophrenia. Schizophr. Res. 28, 199–206 (1997).
- Weiden, P. J., Kozma, C., Grogg, A. & Locklear, J. Partial compliance and risk of rehospitalization among California medicaid patients with schizophrenia. Psychiatr. Serv. 55, 886–891 (2004).
- Reagila SmPC.
CNS Spectrums
Mechanism of action of cariprazine
КАК ДЕЙСТВА REAGILA?КАК ДЕЙСТВА НАШИЯТ ПРОДУКТ?
(COD: 300020/R06. Представено в AIFA 16/04/2020) Cariprazine има висок афинитет към допаминовите D3 и D2 рецептори, както и към серотониновите 5 HT2B и 5 HT1A, Научете повече за механизма на действие
повече…REAGILA ПРИ ОСТРА ШИЗОФРЕНИЯНАШИЯТ ПРОДУКТ ПРИ ОСТРА ШИЗОФРЕНИЯ
(COD: 300020/R07. Представено в AIFA 16/04/2020) След като се постави диагнозата шизофрения, лекарите, пациентите и семействата трябва да вземат важни решения вСлед като се постави диагнозата шизофрения, лекарите, пациентите и семействата трябва да вземат важни решения във връзка с лечението. Въпреки че интуитивно може
повече…