Казус на пациентка, лекувана с cariprazine, която преди това не е приемала лекарства

23-годишната пациентка, заедно с родителите си, посещава Института по редки болести към университета „Semmelweis“. Родителите ѝ от известно време имат съмнения, че нещо не е наред с нея, но за първи път търсят медицинска помощ. Към този момент състоянието ѝ все още не е известно.

Пациентката е тиха и сдържана, затова родителите ѝ разказват историята. Първоначално пациентката посещава двуезично средно училище, където се справя много добре и участва в социалния живот с приятели и връстници. На 15-годишна възраст започва да има проблеми, свързани с трудности при изучаването на езици и запаметяването, а успехът ѝ в училище се влошава. Наблюдава се постепенна промяна на личността ѝ и тя става все по-раздразнителна и е вербално и физически враждебна към съучениците си.
През това време живее у дома си с родителите си, като не излиза с приятели и няма връзка с партньор, което води до значимо понижение на социалната ѝ активност. Веднъж пациентката казва на майка си, че чува мислите на другите хора и вероятно това са гласове. Първото психиатрично интервю и преглед показват тежко нарушение на когнитивните функции като мислене, памет и формиране на понятия. Наред с понижението на когнитивната функция се наблюдават и хипореактивност, липса на мотивация, обща психомоторна ретардация, хипобулия и липса на перспективи.

След няколко диференциално-диагностични теста е диагностицирана ранна шизофрения с преобладаващи негативни симптоми. Общият скор по PANSS на пациентката е много висок (150 точки), а скорът ѝ по CGI-S е в категорията „тежко болни“ (6 точки). Скорът по PANSS се определя предимно от негативните елементи на скáлата, поради което отговаря на критериите за преобладаващи негативни симптоми.

PANSS = Скáла за позитивни и негативни симптоми
CGI-S = Скáла за Клиничните общи впечатления

Пациентката е хоспитализирана за 2 седмици и е започнато лечение със cariprazine в доза 1,5 mg дневно, като е извършено титриране до 4,5 mg дневно за период от 2 седмици: пациентката е приемала 1,5 mg дневно през първите 3 дни, 3 mg дневно от ден 4 до ден 12 и 4,5 mg дневно от ден 13 нататък. Докато прекарва тези две седмици в болницата, „явните негативни симптоми на пациентката като бедност на речта, психомоторна ретардация и ареактивност на афекта се подобряват; делюзиите и халюцинаторните възприятия обаче не избледняват значимо”.

Две седмици след изписването се наблюдава допълнително подобрение на когнитивната функция. Тя обръща повече внимание на дейностите на членовете на семейството и е по-комуникативна, като темпото на речта ѝ е близко до нормалното. Вече няма латентност на мисленето и забавен двигателен отговор, каквито са наблюдавани при постъпването, и пациентката може да се съсредоточи върху интервюто, показвайки задоволително време за реакция при зададен въпрос. Цялостното клинично подобрение, включително на когнитивната функция, се запазва по време на следващите визити, като е налице и съществено подобрение на функционирането при ежедневните дейности. Участието на пациентката в ежедневния живот на семейството ѝ започва да се повишава, като тя дори поема отговорност за някои домакински задължения. За първи път от години посещава фризьор, което е в голям контраст с предишното ѝ състояние на самонеглижиране.

Скорът по подскáлата на PANSS за негативни симптоми и PANSS фактор скор за негативни симптоми (PANSS-FSNS) на пациентката са се понижили съответно с 44,44% и 41,31% след 16-седмично лечение. Този казус показва, че „при пациенти с остро заболяване с преобладаващи позитивни симптоми, при които е по-вероятно да има добър отговор към лечението, 50% гранична стойност би била по-клинично значим критерий; тъй като обаче дори леко подобрение може да представлява клинично значим ефект при пациент с атипична шизофрения, е оправдано използването на гранична стойност 25%. В тази връзка наблюдаваното подобрение с 44,44% и 41,31% съответно по Подскáлата на PANSS за негативни симптоми и PANSS-FSNS се счита за ясна клинично значима промяна.

По време на лечението подобрението както на негативните, така и на позитивните симптоми се запазва и „при по-късните визити (32 и 52 седмици), общият скор по PANSS е понижен до ниво, което е близко до минималното, а понижението на скоровете за негативни симптоми е съществено (PANSS-NSS = 66,67% и PANS-FSNS = 70,00% и в двете времеви точки)”. Като цяло след 8 седмици се наблюдават леки ЕПС, но няма метаболитни, сърдечни или други нежелани ефекти, което доказва, че cariprazine се понася добре.

FSNS = Фактор скор за негативни симптоми
PANSS = Скáла за позитивни и негативни симптоми
NSS = неврологична микросимптоматика
ЕПС = екстрапирамидни симптоми

Авторите правят заключението, че „единичен казус очевидно далеч не може да бъде предиктивен за ефикасността на лекарството, но резултатите, наблюдавани при този случай, са обещаващи. С дозата, препоръчителна за пациенти с негативни симптоми, клиничното състояние на този пациент, включително позитивните, негативните и когнитивните симптоми, както и социалното функциониране, са се подобрили значимо, като ефектът се запазва в продължение на повече от 12 месеца.

КОД: 300020/R34. Представено в AIFA на 12 октомври 2020 г.