Необходимо е подобрението на негативните симптоми да води до подобрено функциониране на пациента, за да се отчете, че промяната е клинично значима при пациенти с шизофрения². Персистиращите негативни симптом се свързват с по-лоши резултати от лечението, независимо от антипсихотичната терапия. Специфичните области на функциониране, които се засягат от негативната симптоматика са справяне в професията, домакинска работа, социални взаимоотношения, развлекателни дейности и качество на живот³. Няколко показателя за функциониране са включени в проучването за негативни симптоми, при което се прави оценка на cariprazine спрямо risperidone, така че да може да се определи дали подобреното функциониране е резултат от подобрението на негативните симптоми¹.

Скáлата за личностно и социално функциониране (PSP), първоначално получена от SOFAS, (Скáла за оценка на социалното и професионалното функциониране) на Morosini et all (2000), се състои от четири основни поддомейна⁴:

Степента на тежест се оценява по шестточкова скáла: от липсва = 1 (което означава, че няма проблеми в това измерение), леко (2), изразено (3), подчертано (4), тежко (5) до много тежко (6) затруднение в дадената област. По-нисък резултат е по-благоприятен.
От оценките на четирите домейна може да се създаде един общ скор по 100-точкова скáла. Оценки от 100 до 91 показват отлично функциониране във всички 4 области; от 90 до 81 показват добро функциониране във всички 4 области; от 80 до 71 показват само леки затруднения; от 70 до 31 показват изразени, подчертани и тежки увреждания от различна степен; докато при оценка под 30 функционирането на човека е толкова лошо, че е необходима интензивна подкрепа или надзор.
Промяна с 8-10 точки е обсъдена като клинично значима разлика^5,6; понижение с 10 точки на скора по PSP е клинично значимо за запазване на функционирането при пациенти, стабилизирани с приложение на антипсихотична терапия.

Промяната на общия скор по PSP от изходното ниво на седмица 26 е оценена като вторичен параметър за оценка на ефикасността на cariprazine спрямо risperidone¹. Средната промяна на общия скор по PSP, изчислена по метода на най-малките квадрати, от изходното ниво на седмица 26, е значимо по-голяма при cariprazine (14,30) в сравнение с risperidone (9,66); разликата в полза на cariprazine е статистически значима от седмица 10 до седмица 26. Средната разлика, изчислена по метода на най-малките квадрати, (LSMD) е 4,63 (95% CI, 2,71 – 6,56; P < 0,0001; размер на ефекта = 0,48). Освен това чрез post hoc анализи на общия скор по PSP е установено, че значимо по-голям процент от пациентите, лекувани с cariprazine (57,8%), в сравнение с пациентите, лекувани с risperidone (42,7%), са имали > 10 точки подобрение на скора по PSP (P = 0,0010) и по-висок процент от пациентите на лечение с cariprazine (68,8%) в сравнение с пациентите на лечение с risperidone (55,6%) са преминали към по-добра категория на тежест по PSP до седмица 26 (P = 0,00095)¹.

Източници: Адаптирано по Németh, G. et al. Cariprazine versus risperidone monotherapy for treatment of predominant negative symptoms in patients with schizophrenia: a randomised, double-blind, controlled trial. Lancet 389, 1103–1113 (2017)¹.

Промяната от изходното ниво на седмица 26 на специфични области на функциониране е оценена чрез подскáлите на PSP; скорът по подскáлите на PSP е в диапазона от 1 до 6, като по-ниският резултат е по-благоприятен¹. LSMD (95% CI) са статистически значими в полза на cariprazine спрямо risperidone за поддомейните на PSP самообгрижване (-0,20 [-0,34, -0,06], P = 0,0044), лични и социални взаимоотношения (-0,24 [-0,37 , -0,10], P = 0,0009) и обществено полезни дейности (-0,35 [-0,50, -0,20], P < 0,0001). Промените са малки и са сходни при cariprazine и risperidone по отношение на поддомейна възмущаващо и агресивно поведение, което може да се очаква, като се има предвид, че пациенти с психотични симптоми и буйстващо поведение са изключени от участие в проучването. Cariprazine отново превъзхожда risperidone по отношение на подобрението на клинично значими функции, които оказват положително влияние върху ежедневните дейности при пациентите с шизофрения¹.

Източници: Németh, G. et al. Cariprazine versus risperidone monotherapy for treatment of predominant negative symptoms in patients with schizophrenia: a randomised, double-blind, controlled trial. Lancet 389, 1103–1113 (2017), Supplementary appendix¹ (Graphic elaboration from text data)

Общо подобрение също е доказано чрез наблюдаваните значими разлики в промяната спрямо изходното ниво при cariprazine спрямо risperidone по скáлите за Клиничните общи впечатления – Подобрение (CGI-I) и Тежест (CGI-S)¹. При подскáлата за Клиничните общи впечатления – Подобрение (CGI-I) лекарят трябва да прецени доколко се е подобрило или влошило заболяването на пациента спрямо изходното ниво, като оценките са в диапазона от 1 (много голямо подобрение) до 7 (много, много по-лошо). Подскáлата за Клиничните общи впечатления – Тежест (CGI-S) се използва от лекаря за регистриране на тежестта на заболяването към момента на оценката, като скорът е в диапазона от 1 (нормално, няма заболяване) до 7 (при най-тежко болните пациенти)⁷.
Разликата в скора по CGI-I на Седмица 26 е статистически значима в полза на cariprazine (2,53) спрямо risperidone (2,89; P < 0,0001), а честотата на отговор по CGI-I (скор 1 [много голямо] или 2 [голямо]) подобрение) е значимо по-висока при пациентите, лекувани с cariprazine (48,5%), в сравнение с пациентите, лекувани с risperidone (34,1%; P = 0,0003). Освен това подобрената тежест на заболяването е доказана чрез значима разлика в средната промяна спрямо изходното ниво на CGI-S при cariprazine спрямо risperidone (cariprazine = -0,95; risperidone = -0,74; LSMD = -0,21 [–0,36, -0,06]; P = 0,0052)¹.

Източници: Адаптирано по Németh Gy. Lancet 2017;389:1103-1113 (table 2)¹.

За да бъде клинично значимо, подобрението на негативните симптоми трябва да оказва положително влияние върху живота на пациента². При пациенти, които имат проблеми с ежедневните дейности, справянето в професията, взаимоотношенията и социалното участие, се очаква възстановяване на функционирането, когато настъпи възстановяване от негативните симптоми³. Заедно резултатите от тези показатели за функционирането и общото състояние от проучването на cariprazine при негативни симптоми спрямо risperidone подкрепят очакването, че подобрението на негативните симптоми при cariprazine е клинично значимо, както и статистически значимо¹. Функционалното подобрение може значимо да допринесе за рехабилитацията на пациентите и способността им за участие в програми на общността за психично здраве, като помага на пациентите да постигнат подобрено благосъстояние и по-добро качество на живот.

COD: 300020/R10. Представено в AIFA 16/04/2020