Поведение в детството за прогнозиране на заболяването в зряла възраст
В този раздел:
Development and Psychopathology
Predicting psychosis-spectrum diagnoses in adulthood from social behaviours and neighbourhood contexts in childhood
Психичните разстройства са широко разпространени. Тежестта по отношения на системата на здравеопазване в световен мащаб, води до необходимостта от идентифициране на етиологичните фактори за възникването на шизофрения, биполярно разстройство и други диагнози. Въпреки вниманието, естеството на етиологията и възникването на такива заболявания е много сложно и многофакторно.2
Ясно установено е, че психичното здраве се влияе от динамични и двупосочни взаимодействия на организма и околната среда, както и от социално-икономическия аспект.3 Като част от тази теория са разработени няколко модела, като стрес-диатеза модел4, модел на теорията за биологична чувствителност към контекста5 и модел на теорията за диференциална възприемчивост.5 До този момент обаче предходните рамки почти не се прилагат за проучвания.
Hastings et al. използва тези подходи, за да проследи влиянието на социално-икономическите условия и проблемното социално поведение в детството върху възникването на психотични разстройства в зряла възраст.6 Научната литература показва, че бедността в семейството, агресивното поведение и себезатварянето са характеристики на децата, при които по-късно е възникнала шизофрения.7,8 Към тази област на проучване обаче все още е насочено широко внимание, с цел да се постигне ранна идентификация и по-нататъшно разработване на превантивни интервенции .6
30-годишно проучване на психотичните разстройства: проследяване на поколенията
Hastings et al. са провели 30-годишно проспективно лонгитудинално проучване за по-добро разбиране на предикторите на заболявания от психотичния спектър, като са насочили вниманието си към адитивните и интерактивните приноси на вече известни рискови фактори за психични заболявания като условия в семейната среда, жилищния район и недобро социално функциониране.9 По-конкретно групата провежда проучване при 3 905 деца и техните родители от градската среда с по-ниски доходи в Монреал в периода на израстване и социоекологични промени в процеса на съзряване.6 Образователните и финансови нива на участниците са под средното ниво за Квебек и Канада.6
Екипът формира 4 хипотези:
Хипотеза 1 – Диагноза от психотичния спектър в зряла възраст е по-вероятна при силно изразени неблагоприятни социоекологични условия в детството.
Хипотеза 2 – Влошаването на социоекологичните условия от детството до зряла възраст е свързано с риск от диагнози от психотичния спектър.
Хипотеза 3 – Себезатварянето и агресията през детството са фактори за висок риск от психотични разстройства в зряла възраст.
• Хипотеза 4 – Характеристиките, свързани със себезатваряне и агресия, по време на детството смекчават прогнозните асоциации между ранния социоекологичен дефицит и диагнозите в зряла възраст. (По-конкретно тяхната хипотеза предполага, че когато неблагоприятните условия в жилищния район в детска възраст се комбинират с необичайно социално поведение, очакването за прогнозиране на диагнозите от психотичния спектър при възрастни е по-силно).6
Неблагоприятни условия в жилищния район – силен предиктор на психотични разстройства
Резултатите показват, че разпространението на всички диагнози от психотичния спектър, които не се дължат на соматични увреждания, до средна възраст е по-високо от очакваното при 6,25% от участниците9 и това може да се дължи на прицелното набиране на извадка от градската среда с предимно по-ниски доходи.10 Животът в бедни квартали по време на детството повишава вероятността за диагностициране на психотично разстройство през следващите 30 години, независимо от бъдещите социоекологични условия.6 Неблагоприятните условия в жилищния район са силен предиктор за психично заболяване при деца със симптоми на себезатваряне, в съответствие с литературата. 5,11
Заключението, че при децата, отглеждани в повечето квартали с неблагоприятни социално-икономически условия, съществува най-висок риск да бъдат диагностицирани с шизофрения или биполярно разстройство с психоза в зряла възраст подкрепя теоретичните модели. При тези модели се счита, че социално-икономическата депривация в детска възраст има ключова роля за възникването на психотични заболявания по-късно в живота поради наличието на няколко стресора в живота, например токсини в околната среда, повече престъпления и силен дистрес на родителите.12,13
Разлики между половете
Hastings et al. са изследвали и дали полът е предиктор за бъдеща диагноза шизофрения и биполярни разстройства и са установили, че при момчета с по-малка степен на себезатваряне по-голямата агресия е предиктор за повече случаи на диагностицирана шизофрения, докато при момичета със себезатваряне – по-малко случаи на диагностицирано биполярно разстройство.6 Резултатите за участниците от мъжки пол са в съответствие с предходните доклади14,15 и допълнително разширяват теорията, че момчетата, при които може да възникне шизофрения, са с по-труден характер и по-агресивни в сравнение с техните връстници.6 Новоустановените от тях данни, че комбинацията от висока степен на агресия и ниска степен на себезатваряне е специфичен предиктор за шизофрения при мъже може да бъде резултат от липсата на неврокогнитивна регулация, проявяваща се като липса на задръжки, която по-рано е постулирана като основен дефицит в развитието при шизофрения.16 Hastings и неговият екип обаче не са установили корелация между силната агресивност при индивиди от женски пол и възникването на шизофрения, както се е смятало в миналото.14,15 Това може да се дължи на факта, че себезатварянето в детска възраст не е специфичен предиктор за шизофрения или други психотични разстройства в зряла възраст, което е посочено и в други проучвания.9,10
Нова констатация в тяхното проучване е, че при момичета със себезатваряне има по-малка вероятност за възникване на биполярно разстройство по-късно през живота.6 Това се обяснява с факта, че момичетата, живеещи в квартали с неблагоприятни социално-икономически условия, обикновено избягват градската среда и свеждат до минимум взаимоотношенията си с рискови връстници и връстници с делинквентно поведение, за разлика от момчетата в тяхната възраст.17 Освен това повече момичета, при които се наблюдава себезатваряне, може да са по-малко изложени на рискове, свързани със средата в техните квартали, като същевременно запазват плахостта си, приета от семейството и връстниците им.18
Ограниченията на това проучване включват употребата на показатели за психиатрични симптоми от един източник, което намалява възможността за обобщаване на резултатите, и популацията с като цяло по-нисък доход, в която са включени две поколения.6 Хетерогенността поради припокриване на симптомите, съпътстващите заболявания и използването на различни диагностични критерии от медицинските специалисти също може да ограничават валидността на резултатите. Авторите съобщават, че диагностичната хетерогенност може да ограничи откриването на по-специфични асоциации с ранното социално поведение и диагнозите от психотичния спектър и появата на такива заболявания.6
Стойността на ранната интервенция
Като цяло те стигат до извода, че израстването в квартали с неблагоприятни социално-икономически условия е важен рисков фактор за появата на разстройства от психотичния спектър по-късно в живота, особено при агресивни деца и деца със себезатваряне. При агресивните момчета съществува по-голяма вероятност за възникване на шизофрения, без непременно да странят от своите връстници, като такива характеристики могат да предизвикат отхвърляне и изолиране от социалните партньори, което би повишило допълнително риска. И накрая, изследователите изказват предположението, че чрез икономически интервенции и социална политика, насочени към нуждите на такива семейства, и когнитивно-поведенчески терапии за деца с антисоциално поведение, може да се предотврати бъдещото възникване на шизофрения и други психотични заболявания.
Източници
- Whiteford et al. Lancet. 2013; 382:1575-1586.
- Cicchetti & Toth. J Child Psychol Psyc. 2009; 50:16-25.
- Cicchetti et al. Child and Adolescent Psychopathology. 2008; 27-57
- Hankin & Abela. Thousand Oaks: 2005; CA: Sage
- Ellis et al. Dev Psychopath. 2011; 23:7-28.
- Hastings et al. Dev Psycopath. 2019; 1-15.
- Mednick & Schulsinger. Transmission of Schizophrenia. 1968; 267-296.
- Philips. Nervous and Mental Illnesses. 1953; 117:515-525.
- Tarbox and Pogue-Geile. Psychol Bullet. 2008; 34: 561-583.
- Perala et al. Archives of General Psychiatry. 64: 19-28.
- Cicchetti and Curtis. Dev Psychopath. 2007; 19:627-629.
- O’Donoghue et al. Soc Psych Psych Epidem. 2016; 51:941-950.
- Masarik and Conger. Curr Op Psychol. 2017; 13:85-90.
- Watt. Arch Gen Psyciatr. 1978; 35:160-165.
- Done et al. Brit Med J. 1994; 309:699-703.
- O’Donnell. Schizoph Bullet. 2011; 37:484-492.
- Stone et al. Inter J Beh Nutr Phys Act. 2014; 11.
- Doey et al. Sex Roles. 2013; 70:255-266.
ТРУДНОСТИ ПРИ ДИАГНОСТИКАТАТРУДНОСТИ ПРИ ДИАГНОСТИКАТА
Тъй като шизофренията не може да се диагностицира чрез кръвни изследвания или образни изследвания на мозъка на мозъка, за да се осигури точна диагноза, трябва дТъй като шизофренията не може да се диагностицира чрез кръвни изследвания или образни изследвания на мозъка на мозъка, за да се осигури точна диагноза, трябва д
повече…НЕГАТИВНИ СИМПТОМИ: РАЗЛИЧЕН ПРОИЗХ…НЕГАТИВНИ СИМПТОМИ: РАЗЛИЧЕН ПРОИЗХ…
Най-важното разграничение в лексикона, свързан с негативни симптоми, може да е това между първични и вторични негативни симптоми поради различните им клинични пНай-важното разграничение в лексикона, свързан с негативни симптоми, може да е това между първични и вторични негативни симптоми поради различните им клинични п
повече…