СЕРИЯ ПАЦИЕНТИ: ПАЦИЕНТИ С ТЕРАПЕВТИЧЕН КОМПРОМИС

СЕРИЯ ПАЦИЕНТИ: ПАЦИЕНТИ С ТЕРАПЕВТИЧЕН КОМПРОМИС – ЛИПСА НА ЕФИКАСНОСТ

В този раздел:

Характеристики

При някои пациенти с шизофрения с терапевтичен компромис се наблюдават проблеми с антипсихотичното лекарство поради неефективност на самото лекарство или непридържане към лечението.1 При тези пациенти обикновено е необходима промяна на антипсихотичното лекарство.1 Нестабилността на основното заболяване и рискът от рецидив са високи при тази популация пациенти поради липса на комплаянс към лечението, дори при пациенти, при които иначе има отговор към лечението.1 Тази популация включва също и резистентни към лечението пациенти, при които не настъпва подобрение, тъй като при тях лекарството е неефективно.2

Незадоволителен отговор към лечението с АП лекарства

За липса на отговор към лечението с антипсихотични лекарства се съобщава при 20 до 30% от пациентите3 като това включва персистиращи и влошаващи се позитивни и негативни симптоми или симптоми, свързани с настроението, както и ограничено подобрение или липса на подобрение на психосоциалното функциониране на пациентите.1

Други фактори

Непридържането към лечението, водещо до терапевтичен компромис, може също да се дължи на сложни схеми на приложение, дезинформация относно АП лекарства, съмнения относно фармакотерапията по принцип и подценяване на тежестта на заболяването.1 Средно 50% от пациентите не се придържат към предписаните им перорални антипсихотични средства4 и приемат 58% от препоръчаното количество лекарства, като диапазонът е 24-90%.5

АП = антипсихотично

Клиничен контрол

Контрол на отговора към лечението: широкоспектърна ефикасност

Широк спектър от симптоми при пациентите трябва да бъдат допълнително подобрени, включително позитивни, негативни, когнитивни симптоми и симптоми, свързани с настроението и психосоциално функциониране.6 Необходимо е също така да се открият подходящи терапевтични възможности за резистентни към лечение пациенти.2 Освен потенциалната промяна на АП лекарство пациентите трябва да бъдат включени в психосоциални интервенции като допълнение към фармакотерапията.6 Например установено е, че обучението за социални умения подобрява позитивните и негативните симптоми; КПТ може да подобри позитивните симптоми; а чрез терапия за възстановяване на когнитивната функция може да се подобри дефицитът на когнитивни способности (например внимание, памет, целенасочена дейност).6

Контрол на други фактори: Подобряване на непридържането към лечението

Обучението осигурява на пациентите и техните семейства задълбочени познания относно шизофренията, като обяснява нейната етиология, протичане, лечение и т.н. с цел да се повиши придържането на пациентите към лечението, като се подчертае важността на лекарствата и останалите интервенции и се обясни тежестта на заболяването и вредните последици от непридържането към лечението.6 Освен това, лекарствените режими трябва да бъдат опростени при пациенти, които не се придържат към лечението поради сложен режим.1

АП = антипсихотично
КПТ = когнитивно-поведенческа терапия

Мястото на cariprazine при лечението на пациенти с терапевтичен компромис

Контрол на отговора към лечението: широкоспектърна ефикасност

Установено е, че cariprazine е ефективен за понижаване на всички 5 симптoмни домейна при шизофрения (позитивни, негативни, тревожност/депресия, неконтролирана враждебност/възбуда, дезорганизирани мисли) в сравнение с плацебо, което го прави ценна възможност за лечение на пациенти с терапевтичен компромис, свързан с ефикасността.7

Адаптирано по: Marder, S. et al. Efficacy of cariprazine across symptom domains in patients with acute exacerbation of schizophrenia: Pooled analyses from 3 phase II/III studies. Eur. Neuropsychopharmacol. 29, 127–136 (2019).

Установено е, че в сравнение с плацебо cariprazine е по-ефективен за понижаване на общите негативни симптоми: ефектът се обуславя в 6 от 7 поддомейна.7

Тези данни се подкрепят и от специално разработено проучване за изследване на ефикасността на cariprazine по отношение на негативни симптоми на шизофрения спрямо risperidone. Проучването показва, че при лечение с cariprazine подобрението на симптомите и функционирането при пациентите с негативни симптоми е значимо по-добро от това, постигнато при лечение с risperidone.8

Доказано е, че cariprazine намалява общите афективни (тревожност/депресия) симптоми, със статистически значимо превъзходство спрямо плацебо.7

Cariprazine е по-ефективен по отношение на подобряването на качеството на живот, със статистически значимо превъзходство спрямо плацебо.9

Адаптирано по: Kahn, R. Effects of Cariprazine on Health‑Related Quality of Life in Patients with Schizophrenia. Am. Psychiatr. Assoc. Annu. Meet. Poster Present.

Контрол на други фактори: Подобряване на непридържането към лечението, свеждане до минимум на риска от рецидив

Cariprazine има дълъг полуживот, дължащ се главно на наличието на активен метаболит, didesmethyl-cariprazine (DDCAR), който има удължен полуживот 1-3 седмици.10 Прогнозната плазмена концентрация на общия cariprazine в проучванията предполага, че при пациенти, които са преустановили лечението с cariprazine, все още може да има значимо свързване с D2 рецепторите след 2 седмици и умерено свързване с D2 рецепторите след 4 седмици от последния прием; освен това има съществено свързване с D3 рецепторите 2 и 4 седмици след последния прием на cariprazine.10 Следователно, тъй като cariprazine се елиминира от организма за 3-4 седмици, при пациентите не настъпва рецидив, ако пропуснат няколко приема поради непридържане към лечението.10

Времето до рецидив е значимо по-дълго в групата на cariprazine в сравнение с групата на плацебо (p = 0,001).11 25-ият перцентил за времето до рецидив е 92 дни в групата на плацебо в сравнение с 224 дни в групата на cariprazine.11

Адаптирано по: Durgam, S. et al. Long-term cariprazine treatment for the prevention of relapse in patients with schizophrenia: A randomized, double-blind, placebo-controlled trial. Schizophr. Res. 176, 264–271 (2016).

Дългосрочното лечение с cariprazine е значимо по-ефективно от плацебо за превенция на рецидив при пациентите с шизофрения: рецидив е наблюдаван при 24,8% от пациентите, приемали cariprazine, и при 47,5% от пациентите, приемали плацебо.11

Лечението с cariprazine е значимо по-ефективно от плацебо за дългосрочна превенция на рецидив при пациенти с подостра шизофрения.12

Адаптирано по: Correll, C. U. et al. Long-term remission with cariprazine treatment in patients with schizophrenia: A post hoc analysis of a randomized, double-blind, placebo-controlled, relapse prevention trial. J. Clin. Psychiatry 80, 1–7 (2019).

Cariprazine се свързва със значимо по-продължителна трайна ремисия и повишена вероятност за поддържане на ремисия в продължение на ≥ 6 последователни месеца в сравнение с плацебо.12

Лечението с cariprazine при пациенти с остра шизофрения е свързано със силно повишаване на функционирането по време на фазата на стабилизиране. Това подобрение се запазва с течение на времето.11

Преминаване към лечение

При пациенти с терапевтичен компромис могат да бъдат показани стратегии за по-бавно преминаване към ново лечение и постепенно кръстосано титриране.1 Седмично повишение на дозата на cariprazine на стъпки от 1,5 mg е пример за по-бавно повишаващо титриране на cariprazine при стабилни пациенти с шизофрения.8 От друга страна, при промяна на лечението при стабилни пациенти се препоръчва понижаване на дозата на предходните антипсихотични средства в различни моменти (1 седмица13, 2 седмици8, 3 седмици13) до 4 седмици13 – или дори пълно припокриване на дозата за определено време.14

КОД: 300021/R58. Представено в AIFA на xx/xx/xxxx

Източници
1 Bobo, W. Switching Antipsychotics: Why, When, and How? Psychiatr. Times 30, (2013).
2 National Institute for Health and Care Excellence (NICE). Psychosis and schizophrenia in adults: prevention and management. NICE (2014).
3 Ackenheil, M. & Weber, K. Differing response to antipsychotic therapy in schizophrenia: Pharmacogenomic aspects. Dialogues Clin. Neurosci. 6, 71–77 (2004).
4 Bebbington, P. E. The content and context of compliance. Int. Clin. Psychopharmacol. 9, 41–50 (1995).
5 Cramer, J. & Rosenheck, R. Compliance with medication in psychiatry and physical disorder. Psychiatric Services vol. 49 196–201 (1998).
6 Haller, C. S., Padmanabhan, J. L., Lizano, P., Torous, J. & Keshavan, M. Recent advances in understanding schizophrenia. F1000Prime Rep. 6, 1–11 (2014).
7 Marder, S. et al. Efficacy of cariprazine across symptom domains in patients with acute exacerbation of schizophrenia: Pooled analyses from 3 phase II/III studies. Eur. Neuropsychopharmacol. 29, 127–136 (2019).
8 Németh, G. et al. Cariprazine versus risperidone monotherapy for treatment of predominant negative symptoms in patients with schizophrenia: a randomised, double-blind, controlled trial. Lancet 389, 1103–1113 (2017).
9 Kahn, R. Effects of Cariprazine on Health‑Related Quality of Life in Patients with Schizophrenia. Am. Psychiatr. Assoc. Annu. Meet. Poster Present.
10 Correll, C. U. et al. Relationship between the timing of relapse and plasma drug levels following discontinuation of cariprazine treatment in patients with schizophrenia: Indirect comparison with other second-generation antipsychotics after treatment discontinuation. Neuropsychiatr. Dis. Treat. 15, 2537–2550 (2019).
11 Durgam, S. et al. Long-term cariprazine treatment for the prevention of relapse in patients with schizophrenia: A randomized, double-blind, placebo-controlled trial. Schizophr. Res. 176, 264–271 (2016).
12 Correll, C. U. et al. Long-term remission with cariprazine treatment in patients with schizophrenia: A post hoc analysis of a randomized, double-blind, placebo-controlled, relapse prevention trial. J. Clin. Psychiatry 80, 1–7 (2019).
13 Stahl, S. M. Prescriber’s Guide: Antipsychotics (Stahl’s Essential Psychopharmacology). (Cambridge University Press, 2017).
14 Fagiolini, A., Brugnoli, R., Di Sciascio, G., De Filippis, S. & Maina, G. Switching antipsychotic medication to aripiprazole: Position paper by a panel of Italian psychiatrists. Expert Opin. Pharmacother. 16, 727–737 (2015)