СЕРИЯ ПАЦИЕНТИ: ПАЦИЕНТИ С ТЕРАПЕВТИЧЕН КОМПРОМИС

СЕРИЯ ПАЦИЕНТИ: ПАЦИЕНТИ С ТЕРАПЕВТИЧЕН КОМПРОМИС – ПРОБЛЕМИ С БЕЗОПАСНОСТТА

В този раздел:

Характеристики

При някои пациенти с шизофрения с терапевтичен компромис се наблюдават нежелани ефекти на антипсихотичните (АП) лекарства.1 При тези пациенти може да е необходима промяна на лекарствата.1 Пациентите в тази популация се характеризират с по-голяма нестабилност на състоянието си и висок риск от рецидив, в резултат на липса на комплаянс към лечението, дължащ се предимно на нежелани ефекти, дори при пациенти, при които иначе има отговор към лечението.1

Непоносимите нежелани ефекти на АП лекарства, причинени от едно АП лекарство, или от комбинацията от различни лекарства, могат да допринесат за влошаване на медицинското състояние на пациента.2 Тежките нежелани ефекти на АП лекарства включват хиперпролактинемия и оттам сексуална дисфункция както при мъже, така и при жени.3 Сърдечни проблеми, например удължаване на QT интервала, са чести нежелани ефекти на антипсихотичните лекарства и са свързани с риск от смърт: установено е, че честотата на внезапна сърдечна смърт е два пъти по-висока при пациенти, приемащи АП лекарства, отколкото в общата популация.4 Въпреки че са наблюдавани по-рано и при антипсихотичните средства от първо поколение, метаболитните нежелани ефекти, например хиперлипидемия (повишаване на нивата на холестерола и триглицеридите в кръвта), хипергликемия, захарен диабет и повишаване на телесното тегло, са по-забележими при антипсихотичните средства от второ поколение.5 Тези нежелани ефекти водят до потенциално непридържане към лечението и следователно представляват терапевтичен компромис при пациентите.5 Седацията е често съобщаван нежелан ефект на АП лекарства, който се свързва с недобро придържане към лечението.4 Акатизията е друг нежелан ефект при лечение с АП лекарства от първо поколение.5

Клиничен контрол

Целите на лечението при пациенти с терапевтичен компромис, при които са възникнали проблеми с безопасността, включват свеждане до минимум на нежеланите ефекти, например хиперпролактинемия, сексуална дисфункция3, сериозни сърдечни нежелани събития4, метаболитни промени5, седация4, ЕПС и акатизия.5 В такива случаи обикновено се налага промяна на АП лекарство.1

Въпреки че АП лекарства са признат допринасящ фактор, липсата на физическа активност и лошите хранителни навици също играят важна роля за възникването на затлъстяване, захарен диабет и метаболитен синдром.2 Следователно интервенции в начина на живот, включително изграждане на добри хранителни навици и навици за физическа активност, могат да допринесат за свеждане до минимум на тези сериозни здравословни състояния.2 Проучванията показват, че интервенциите в начина на живот са ефективни при лечението на затлъстяване, което от своя страна допринася за понижаване на вероятността за възникване на захарен диабет, хипергликемия и хиперлипидемия.2 Освен това тъй като метаболитните заболявания допринасят за възникването на сърдечно-съдови заболявания, интервенциите в начина на живот също могат да понижат риска от възникване на СС заболявания.2

АП = антипсихотично
ЕПС = екстрапирамидни симптоми

Мястото на cariprazine при лечението на пациенти с терапевтичен компромис, при които са възникнали проблеми с безопасността

Като цяло cariprazine има добър профил на безопасност и се характеризира с добра поносимост от пациентите.6 При малко повече пациенти, лекувани с cariprazine, се наблюдава промяна на общия холестерол, докато промяната на триглицеридите в групата на cariprazine е сравнима с тази в групата на плацебо.7 Честотата на свързаните с хиперлипидемия нежелани реакции е незначително по-висока при всички пациенти, лекувани с cariprazine, отколкото при пациентите, лекувани с плацебо.7

Адаптирано по: Barabássy, Á. et al. Safety and Tolerability of Cariprazine in Patients with Schizophrenia: A Pooled Analysis of Eight Phase II/III Studies. Neuropsychiatr. Dis. Treat. 17, 957–970 (2021)

В сравнение с плацебо малко повече пациенти, лекувани с cariprazine, преминават от нормални към високи нива на глюкоза на гладно – нивата обаче остават стабилни с течение на времето в групата на cariprazine.7

Наблюдавана е малко по-голяма промяна на телесното тегло в групата, лекувана с cariprazine, отколкото при пациентите, лекувани с плацебо.7

Хиперпролактинемия не се наблюдава при лечение с cariprazine: нивото на пролактин се понижава до нормални граници.7

Cariprazine почти не причинява седация и вялост, по-скоро е активиращо вещество.7

Потенциално клинично значимото удължаване на QT интервала и съобщенията за нежелани реакции са много ниски в групата на cariprazine и са сравними с тези при групата на плацебо.7

Преминаване към лечение

При пациенти с терапевтичен компромис могат да бъдат показани стратегии за по-бавно преминаване към ново лечение и постепенно кръстосано титриране.1 Седмично повишение на дозата на cariprazine на стъпки от 1,5 mg е пример за по-бавно повишаващо титриране на cariprazine при стабилни пациенти с шизофрения.8 От друга страна, при промяна на лечението при стабилни пациенти се препоръчва понижаване на дозата на предходните антипсихотични средства в различни моменти (1 седмица9, 2 седмици8, 3 седмици9) до 4 седмици9 – или дори пълно припокриване на дозата за определено време.10

КОД: 300021/R59. Представено в AIFA на xx/xx/xxxx

Източници

1 Bobo, W. Switching Antipsychotics: Why, When, and How? Psychiatr. Times 30, (2013).
2 Chacón, F., Mora, F., Gervás-Ríos, A. & Gilaberte, I. Efficacy of lifestyle interventions in physical health management of patients with severe mental illness. Ann. Gen. Psychiatry 10, 22 (2011).
3 Park, Y. W., Kim, Y. & Lee, J. H. Antipsychotic-Induced Sexual Dysfunction and Its Management. World J. Mens. Health 30, 153 (2012).
4 Muench, J. & Hamer, A. M. Adverse effects of antipsychotic medications. Am. Fam. Physician 81, 617–622 (2010).
5 Hansen, T. E., Snyder, K., Messamore, E. & Hoffman, W. F. Metabolic side effects of antipsychotic medications: Clinical laboratory implications. Lab. Med. 35, 625–627 (2004).
6 Nasrallah, H. A. et al. The safety and tolerability of cariprazine in long-term treatment of schizophrenia: A post hoc pooled analysis. BMC Psychiatry 17, 1–13 (2017).
7 Barabássy, Á. et al. Safety and Tolerability of Cariprazine in Patients with Schizophrenia: A Pooled Analysis of Eight Phase II/III Studies. Neuropsychiatr. Dis. Treat. 17, 957–970 (2021).
8 Németh, G. et al. Cariprazine versus risperidone monotherapy for treatment of predominant negative symptoms in patients with schizophrenia: a randomised, double-blind, controlled trial. Lancet 389, 1103–1113 (2017).
9 Stahl, S. M. Prescriber’s Guide: Antipsychotics (Stahl’s Essential Psychopharmacology). (Cambridge University Press, 2017).
10 Fagiolini, A., Brugnoli, R., Di Sciascio, G., De Filippis, S. & Maina, G. Switching antipsychotic medication to aripiprazole: Position paper by a panel of Italian psychiatrists. Expert Opin. Pharmacother. 16, 727–737 (2015).