По света има повече от 20 МИЛИОНА души, живеещи с шизофрения. До тях са полагащите грижи, които са изправени пред същите страхове, трудности и предизвикателства като Вас в момента. Свържете се с тях.
Присъединете се към група за подкрепа или асоциация на хора, полагащи грижи за живеещи с шизофрения. В Европа съществува голяма мрежа от хора, полагащи грижи за живеещи с шизофрения, които споделят една и съща цел: да повлияят положително на живота на онези, за които се грижат.
Това може да Ви даде възможност и да се свържете с други семейства, засегнати от шизофрения. Хората с шизофрения и техните семейства често се чувстват изолирани или неразбрани. Може да сметнете за полезно да се свържете с тях и да обмените опит и съвети.
Най-важното е да се консултирате със здравни специалисти. Ако има лекарски екип, който се грижи за Вашия близък, обърнете се към него за съвет.
Включете се активно в разговора. Запомнете: НЕ СТЕ САМИ!

Моментът, в който разберете, че Вашият любим човек е диагностициран с шизофрения, може да бъде едно от най-стресиращите преживявания в живота Ви. Може да се почувствате така, сякаш внезапно Ви е дадена роля, за която не сте подготвени. Може да изпитате чувства като шок, гняв, страх, неудовлетвореност, вина и безпокойство. Може да се чувствате безпомощни, притеснени, объркани и засрамени.


Важно е да не забравяме, че сме изминали много дълъг път в разбирането на шизофренията. В днешно време, благодарение на правилното лечение и подкрепа, СМЕ В СЪСТОЯНИЕ ДА УПРАВЛЯВАМЕ БОЛЕСТТА И ДА ПОМОГНЕМ НА ХОРАТА С ШИЗОФРЕНИЯ да заемат обратно мястото си в обществото и да живеят удовлетворяващ живот. Като човек, полагащ грижи, Вие заемате важно място в живота на човека с шизофрения. Първата стъпка в предоставянето на подкрепата, от която той се нуждае, е приемането на диагнозата и осъзнаването на Вашите собствени мисли и емоции. В този процес е много важно да признаете пред себе си, че някои от негативните мисли, които имате за шизофренията, са причинени от стигмата, тегнеща над нея.

В Древна Гърция терминът „СТИГМА“ е бил използван за белезите от татуировки върху кожата на роби. Тези белези са показвали, че са нечия собственост и имат по-нисък социален статус. В наши дни СТИГМАТА представлява нещо подобно: ние като общество маркираме човека заради психичното му заболяване, здравословни проблеми или увреждане. Поставяме им етикет, че са низши или представляват заплаха. В резултат на това те се сблъскат с негативно отношение под формата на предразсъдъци и негативно поведение под формата на дискриминация.

Съществуват три вида СТИГМА:

МЕЖДУЛИЧНОСТНАТА СТИГМА ИЛИ СОЦИАЛНАТА СТИГМА се отнася до негативните нагласи на обществото към СТИГМАтизирани индивиди. Тези нагласи са причинени от чувства на гняв, безпокойство, съжаление или страх и водят до социално отхвърляне и изолация на СТИГМАтизирания човек.
Пример: „Бих искал да поканя всички от офиса на моето парти, но се страхувам, че ако горкият Джордж дойде, ще накара всички да се почувстват неловко заради психичния му проблем.“

ИНТЕРНАЛИЗИРАНАТА СТИГМА или САМОСТИГМАТА
се появява, когато стигматизираните индивиди вярват в негативното мнение, което обществото има за тях. Те интернализират негативните стереотипи и се възприемат като пълни с недостатъци в сравнение с другите, което води до емоции на неудобство, срам, страх и отчуждение. Тези чувства действат като бариера, която им пречи да търсят подкрепа, работа или лечение.
Пример: „Психично болен човек като мен е опасен за семейството си.
Дори няма да се опитвам да създам семейство.“

ИНСТИТУЦИОНАЛНАТА или СТРУКТУРНАТА СТИГМА се отнася до ситуации, при които политиките, установени от институции от частен или правителствен характер, ограничават, често невидимо, възможностите на хората с психични заболявания (например те имат трудности при получаване на здравна застраховка, не могат да гласуват или да станат държавни служители).

Въпреки че много здравословни състояния са обект на СТИГМА, психичните заболявания изглежда събуждат най-негативните асоциации. Хората с шизофрения често са подложени на негативно отношение и социални етикети, които водят до СТИГМА. Причината е, че все още има много неразбиране по отношение на шизофренията. Много хора смятат, че това означава раздвоение на личността или прояви на агресия, а нито едното от двете не е вярно.

Исторически погледнато има постоянна стигматизация около психичните заболявания в нашето общество. Съществува широк спектър от вярвания относно причината за появата на психичните заболявания, като се започне с това, че са знак на дявола и се стигне до схващането, че са божествено наказание.

В най-добрия случай психично болните били смятани за неспособни да живеят в обществото, а в най-лошия – за заплаха за него. Това вярване е просъществувало в продължение на много векове и едва наскоро започна да се оспорва. През последните десетилетия научихме много за това как се развиват тези състояния и как могат да бъдат лекувани. Въпреки това, СТИГМАТА върху психичните заболявания все още е широко разпространена и много хора продължават да гледат негативно на страдащите от психични заболявания.

СТИГМАТА представлява едно от основните предизвикателства, пред които трябва да се изправят хората, страдащи от психични заболявания. В много случаи тя е дори нещо по-лошо от симптомите на самото заболяване. „ВЪЩНОСТ СТРАДАМ ОТ ДВЕ БОЛЕСТИ – ШИЗОФРЕНИЯ И СТИГМАТА НА ОБЩЕСТВОТО.“ Що се отнася до хората с шизофрения, стигмата може да повлияе не само на мястото им в обществото, но и на физическото и емоционалното им състояние. Така те трябва да понасят не само изпитанията на болестта, но и негативното отношение на обществото.

Социалното въздействие на СТИГМАТА засяга всеки аспект от живота на хората с шизофрения. Предразсъдъците и дискриминацията са причина да бъдат изключвани от дейности, достъпни за останалите. Това ограничава способността им да си намерят и запазят постоянна работа, безопасно място за живеене или да получат здравни грижи и подкрепа. Освен това ограничава способността им да създават приятелства, да имат дълготрайни връзки или да участват в социални дейности.

Важен атрибут на социалното въздействие на СТИГМАТА е, че тя е дълготрайна. Епизод на психоза, който е добре лекуван, може да не остави следи и никога да не се възобнови. А СТИГМАТА върху болестта може да остане за цял живот. Тя може да се отрази дори на децата на лицето, което е преживяло заболяване, обект на стигматизация.

Освен това СТИГМАТА влияе пряко върху здравето на хората с шизофрения. Тя ги кара да се съмняват в себе си и в способността си да постигат житейските си цели.
Стигмата изостря усещането за изолация, което води до понижено самочувствие, както и до отчаяние. Тези ефекти се влияят от засилването на симптомите. След години на фантазии, че са преследвани, и чуване на коментиращи гласове, хората с шизофрения нямат увереност в собствената си стойност или способности.

САМОСТИГМАТА води до изолация и серия от други негативни ефекти: стигматизираните лица са склонни да избягват или забавят търсенето на лечение, възприемат необходимостта от лечение като признак на слабост и изпитват затруднения да следват лечението. Освен това СТИГМАТА може да повлияе на развитието на заболяването: може да предизвика начални епизоди на психоза, рецидиви и да доведе до по-тежко протичане на заболяването.

Въпреки че знаем повече за това какво представлява стигмата, отколкото защо се появява, проучванията показват, че една от основните ѝ движещи сили е страхът. Обществото възприема психичните заболявания като заплаха както за неговите основни духовни ценности, така и за материалните блага.

Един от най-често срещаните стереотипи е, че хората, живеещи с психично заболяване, носят отговорност за своето състояние. В резултат на това неспособността им да си намерят работа или да се задържат на нея се възприема като мързел, а обществото не толерира мързела. Затова и психичното заболяване се счита за символична заплаха за убежденията, ценностите и идеалите на обществото. Другият често срещан стереотип е, че хората с психични заболявания са непредвидими и опасни. Заради това те се смятат за реална, осезаема заплаха за личната сигурност. В този контекст предразсъдъците са форма на самозащита.

Друга причина, поради която съществува стигмата на психичното здраве, е невежеството. Въпреки че разполагаме с огромен обем информация, нивото ни на познания за психичните заболявания е недостатъчно.

Най-популярните вярвания – че хората, които страдат от психични заболявания, са опасни, че трудностите си ги причиняват сами и е трудно да се общува с тях – са в резултат на липса на знания.

Стигмата също е дълбоко вкоренена в нашата неспособност да приемем хора, които се различават от онова, което смятаме за „нормално“. Това може да е свързано с цвета на кожата им, с техните културни или религиозни вярвания или дори с начина, по който се обличат. В случая с шизофренията това може да е свързано с начина, по който те възприемат света или с действията им поради заболяването. Хората, които са различни (т.е. не са част от същата социална група като нас), обикновено са предубедени. По дефиниция предразсъдъкът е предубеждение, което не се основава на причина или автентичен опит. В някои случаи предразсъдъците всъщност са полезни. Например хората сме устроени бързо да оценяваме заобикалящата ни среда и да правим бързи предположения и обобщения. Такива обобщения са жизненоважни, тъй като ни позволяват да предвиждаме, опростяваме и категоризираме света около нас. Проблемът възниква при възприемането на несправедливи отрицателни вярвания за определени индивиди или групи индивиди и категоризирането им като притежаващи сходни характеристики.

Медиите също играят значителна роля в стигматизацията на психичното здраве. Новинарските репортажи често утвърждават вредните стереотипи, като свързват психичните заболявания с насилствено поведение или изобразяват лица с психични проблеми като опасни, престъпни, злобни или неспособни.

„ХОРАТА С ШИЗОФРЕНИЯ СА НАСИЛНИЦИ ИЛИ СА ОПАСНИ.“
Поради начина, по който са изобразени в литературата или медиите, хората с шизофрения се смятат за непостоянни или опасни. По-голямата част от тях обаче не са агресивни. Напротив, те често са жертва на насилие поради странното си поведение и страха, който предизвикват у другите. Има и изключения, разбира се. Хората с нелекувана шизофрения могат да станат по-агресивни с течение на времето, а злоупотребата с алкохол и наркотици също може да доведе до по-агресивно поведение.

ШИЗОФРЕНИЯТА Е НА ЧИСТО ГЕНЕТИЧНА ОСНОВА.“
В шизофренията има силен генетичен компонент и се наблюдава тенденция заболяването да протича в семейството. Въпреки това, гените обясняват само малка част от случаите, както показват проучванията на еднояйчни близнаци. Въпреки че не знаем как точно възниква шизофренията, сегашното ни разбиране е, че заболяването е резултат от сложно взаимодействие между гени и редица други фактори, които включват стрес, хормонални промени и злоупотреба с наркотици.

„ШИЗОФРЕНИЯТА Е РЕЗУЛТАТ ОТ ЛОШО РОДИТЕЛСТВО.“
През голяма част от 20-ти век се е смятало, че лошото родителство причинява шизофрения. И че травматични преживявания в ранна детска възраст водят до появата на шизофрения при тийнейджърите. И по-конкретно били обвинявани майките. Теорията била вредна както за пациентите, така и за техните семейства и допринасяла за социалната стигма. Освен това предизвиквала чувство за вина и не помагала за разбирането на болестта. Въпреки че малтретирането в детска възраст може да бъде рисков фактор, няма доказателства, че то причинява директно шизофрения.

„ШИЗОФРЕНИЯТА ВКЛЮЧВА САМО ХАЛЮЦИНАЦИИ.“
Хората с шизофрения често имат халюцинации и фантазии, които не могат да бъдат разубедени по пътя на логиката. Те обаче не са единствените симптоми на заболяването. Други симптоми са липса на мотивация, дезорганизирана реч или намалена способност за изразяване на емоции. Вероятно погрешното схващане се обяснява с факта, че халюцинациите са много по-видими и могат да имат по-голямо въздействие върху хора, които не са запознати с тях.

„ЛЕКАРСТВАТА ЗА ШИЗОФРЕНИЯ СА САМО УСПОКОИТЕЛНИ.“
Ранните антипсихотични лекарства имали определени странични ефекти – действали упояващо и правели хората по-летаргични. Тези антипсихотици били подвеждащо наречени „основни транквиланти“ и терминът продължава да се използва, което води до объркване. С развитието на съвременните методи на лечение тези странични ефекти намаляват значително. Използваните в момента антипсихотици са все по- специфични и селективни.

„ХОРАТА С ШИЗОФРЕНИЯ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ХОСПИТАЛИЗИРАНИ.“
Най-вече заради представяната информация в медиите, често срещано погрешно схващане е, че хората с шизофрения трябва да бъдат хоспитализирани за дълги периоди от време. В интерес на истината, благодарение на напредъка в медицината и възможностите за лечение, шизофренията престава да се лекува в психиатрични болници през 50-те години на ХХ век. В резултат на това все повече пациенти се лекуват в домашни условия. Въпреки че разстройството може да бъде инвалидизиращо и да се наложи хоспитализация за определени периоди, благодарение на лечението, хората с шизофрения могат да функционират добре в ежедневните си дейности и да живеят пълноценен, смислен живот.


„ШИЗОФРЕНИЯТА ОЗНАЧАВА ДА ИМАШ МНОЖЕСТВЕНА ЛИЧНОСТ.“
Това е един от най-често срещаните митове, свързани с шизофренията. Объркването изглежда произлиза от гръцката дума шизофрения, която означава буквално „раздвоен ум“. Терминът обаче всъщност се отнася до несъответствие между мисли, емоции и поведение. Съществува и погрешно схващане, че гласовете, чувани от хората с шизофрения, идват от други личности в тях. Въпреки че шизофренията променя начина, по който мислят, това не означава множествена личност.

Един от най-важните начини да се отървете от предразсъдъците си е като придобиете знания. Образовайте се. Научете повече за шизофренията. Разберете колкото се може повече за нейните симптоми, потенциалното ѝ въздействие върху живота на Вашия любим човек и как можете да бъдете максимално полезни. Това ръководство е едно чудесно начало! Колкото повече научавате за шизофренията, толкова по-полезни можете да бъдете.

Говорете със здравни специалисти. Четете книги и гледайте образователни видео клипове. Преглеждайте уеб сайтовете на известни здравни организации и асоциации на хора, полагащи грижи за пациенти с шизофрения за ценна информация. Въпреки че шизофренията все още е донякъде табу, има много надеждни източници на информация, които можете да използвате, за да научите повече за болестта.

Осведомеността за заболяването ще Ви даде сила. Това ще Ви даде увереността, от която се нуждаете, за да се справите с трудностите, които срещате в грижите за някой с шизофрения. Разбирането на болестта ще Ви помогне и в разработването на стратегия как да се справите с нея.

Препоръчителна литература
• World Health Organization
https://www.who.int/news-room/ fact-sheets/detail/schizophrenia 
• American Psychiatric Association
https://www.psychiatry.org/ patients-families/schizophrenia
•EUFAMI (European Federation of Associations of Families of People with Mental Illness)
http://eufami.org
•Global Alliance of Mental Illness Advocacy Networks-Europe (GAMIAN-Europe)
https://www.gamian.eu

Въпреки всички предизвикателства, пред които ни изправя шизофренията, от съществено значение е да не отхвърляте човека, който стои зад болестта. Фокусирайте се върху положителната страна. Психичните заболявания са само част от по-голямата картина на личността. Отвъд симптомите и ежедневните борби, човекът, за когото се грижите, си остава човекът, който познавате – Вашият родител, брат или сестра или любим човек, който в момента се бори с коварно заболяване. Освен това е важно да се прави разлика между симптомите и личностните черти, както и между неспособността за действие и липсата на воля. Тъй като болестта променя начина, по който мислят и възприемат света, хората с шизофрения може да не смятат определени аспекти от живота си за толкова важни, както преди.

Когато се сблъскате с предразсъдъци в близкото обкръжение – членове на семейството, приятели или колеги – има четири стратегии, които можете да използвате, за да се справите с тях. Имайте предвид обаче, че някои от тези стратегии може да не са от полза в дългосрочен план.

СОЦИАЛНО ОТТЕГЛЯНЕ
След установяване на диагнозата шизофрения, първата Ви реакция може да е да се оттеглите от всички социални дейности и да се съсредоточите само върху човека, за когото се грижите. Може да има много причини за това – от чувство на срам и желание да избегнете стигматизирането на околните, до убеждението, че можете да се справите сами. Каквато и да е причината, по този начин намалявате социалната подкрепа на семейството и близките приятели, която е много важна. Това неминуемо ще увеличи бремето Ви.

ПРИКРИВАНЕ
Разбираемо е, че може да решите да запазите диагнозата в тайна при определени социални проблеми. Това обаче може да доведе до страх от разкриване и чувство на срам, когато тайната излезе наяве. Като се има предвид всичко това, Ваше право е да решите кой от Вашето близко обкръжение трябва да знае или не за болестта и колко информация искате да споделите. Разгледайте предимствата и недостатъците във всеки конкретен случай.

ОРГАНИЗИРАНЕ НА СРЕЩИ
Значителна бариера пред изкореняването на социалната стигма е фактът, че хората рядко влизат в контакт със стигматизирани лица, което води до липса на емпатия.

Дори когато контактът се осъществи, той често включва стереотипни представи за хора с психични заболявания – например общуване на улицата с бездомен човек с неорганизирана реч – което само засилва негативните асоциации. Нещата обаче се променят, когато контактът се осъществява в условия на относително еднаква позиция и статус. Например представете си, че сте поканили няколко близки приятели на вечеря и те имат възможност да разговарят с любимия Ви човек, който има шизофрения.

Много по-вероятно е този тип взаимодействие да генерира положителни нагласи и да намали стигмата. Колкото по-чести са тези взаимодействия, толкова по-вероятно е да намалят негативните представи за стигматизираните лица. Освен това те дават отлична възможност за промяна на митовете около шизофренията и психичните заболявания като цяло.

ОБРАЗОВАНИЕ
Най-важната мярка за справяне със стигмата е да обучавате хора от Вашето лично обкръжение, които имат стигматизиращо отношение. Разкажете им какво включва заболяването, как то засяга човека, за когото се грижите, и какво лечение е необходимо. Тъй като стигмата засяга не само индивидите с шизофрения, но и техните семейства и хората, които се грижат за тях, разкажете им какво означава за Вас да обгрижвате някой с шизофрения. Колкото по-скрито е психичното заболяване, толкова по-убедени са хората, че то е нещо, от което трябва да се срамуват. Не забравяйте обаче да се уверите, че Вашият любим човек няма нищо против да говорите с другите за състоянието му. Дори в разговори с образователна цел можете да променяте дълбочината на информацията в зависимост от това колко искате да споделите. Опитайте се да избягвате натрупването на технически термини и се уверете, че разговорът е с приятелски тон. Освен това се опитайте да проявите емпатия и да разберете гледната точка на отсрещната страна. Не забравяйте, че предразсъдъците на събеседника може да не се дължат на злонамереност, а по-скоро на липса на информация.