В училище и на работа

Хората, живеещи с шизофрения, често страдат от системна недостатъчна трудова заетост. Стигмата около психичното здраве може да накара много работодатели и ръководни органи да разбират погрешно състоянието. Включваме някои основни предложения за работодатели, семейства, здравни специалисти и институции с цел подобряване на разбирането на заболяването.

Хората с хронични психични заболявания, включително шизофрения, изпитват пречки пред работата, поради стигма, предразсъдъци и дискриминация.1 Въпреки факта, че обществеността става все по-образована по отношение на психичното здраве, стигмата все още съществува, когато става дума за шизофрения. Някои смятат, че хората, живеещи с шизофрения, вероятно са склонни към насилие, че не могат да поддържат постоянна заетост и/или че поведението им може да се промени внезапно и неочаквано.2

Шизофренията обикновено се появява на възраст между 18 и 35 години, точно когато повечето хора са в колеж или полагат основите на кариерата си.3 Получаването на диагноза шизофрения изглежда обезсърчаващо и може да попречи на плановете на човека, тъй като той може никога да не получи желаното образование или обучение. Следователно се счита, че шизофренията има решаващо влияние върху неговите възможности за образование и трудова заетост. За тези, които са на работа, симптомите на заболяването, нежеланите реакции към лечението и рецидивите могат да повлияят на способността им да останат наети.4

Няколко проучвания са показали, че пациентите с шизофрения с платена заетост са над пет пъти по-склонни да постигнат функционална ремисия от тези, които са безработни или с неплатена заетост. 5,6 Въпреки че многократно изразява необходимостта от обучение за работа, настаняване и услуги за подпомагане, тази група среща едно от най-високите нива на безработица сред всички професионални групи в неравностойно положение.7 Процентът на конкурентната заетост при шизофрения е нисък в сравнение с общото население, като повечето приблизителни стойности в САЩ и Европа сочат, че по-малко от 20% от хората с шизофрения работят.8 Проучванията на клиентите с шизофрения показват недоволство от ниските нива на заетост, като 55% – 70% показват интерес към работа.9


Няколко фактора могат да повлияят заетостта на хората с шизофрения и тяхната професионалната рехабилитация.12

Когнитивни нарушения: Когнитивните увреждания – нарушения в паметта, вниманието, скоростта на обработка на информацията често присъстват при шизофренията и имат не само клинично, но и функционално значение.12 Те са признати за най-проблемния фактор по отношение на работата, като маркират трудностите в междуличностните взаимоотношения, планирането и обработката и усвояването на нови задачи.13

Злоупотребата с наркотични вещества и зависимостта от тях са силно разпространени при шизофренията и са свързвани с по-лош ход на протичане на заболяването, включително повече рецидиви и хоспитализации, влошено психосоциално функциониране и повече проблеми, свързани със законодателството, здравето и жилищното настаняване.¹⁴

Физически заболявания: Хората, живеещи с шизофрения, са по-уязвими към физически заболявания, като например метаболитни ефекти – неблагоприятен резултат от антипсихотични лекарства или водене на нездравословен начин на живот, което се изразява в поведение като високи нива на тютюнопушене, липса на активност и нездравословна диета.15

За тези, които са в състояние да работят, има няколко предимства на заетостта, като финансова независимост, социален контакт и подобрено самочувствие.16 Работата е един от основните начини, по които хората комуникират с обществото, в което живеят, и осигурява социален контакт и възможност за сприятеляване. Освен това получавайки отговорност под формата на работа, пациентите ще се чувстват по-ценени и че имат цел в живота. Хората, страдащи от психоза, показват много слаби резултати в проучвания, предназначени да оценят тяхната цел в живота, което може да ги подтикне към злоупотреба с наркотични вещества и/или опити за самоубийство. 17

Тъй като степента на заетост сред хората с шизофрения е значително ниска, усилията обикновено са насочени към осигуряване на работа на безработните, а не към подкрепа на тези, които вече получават образование или заетост.7 С по-навременни интервенции би трябвало да е възможно тези млади хора, които все още получават образование, да управляват прехода към света на труда и тези хора, които получават диагноза, докато са на работа, да имат по-голям шанс да я запазят.5,18

Освен това много хора с шизофрения са много мотивирани да работят, но очакванията за заетостта сред работодателите варират значително и много хора имат ниски очаквания за това доколко един човек с шизофрения би могъл да се адаптира към дългосрочната, конкурентна заетост и често това не се възприема като постижим резултат. Стигмата от други хора често води до стигма за самия себе си, като се отразява на първоначалната им мотивация. 6

Въпреки значителните бариери пред заетостта, с които се сблъскват много хора с диагноза шизофрения, пътищата към заетост, възстановяване и приобщаване са ясни. Решенията са в ръцете на много работодатели и усилията трябва да бъдат положени от няколко сектора, като например:

Работодатели: Те трябва да се уверят, че са достатъчно добре информирани и готови да отговорят, ако служител разкрие, че има шизофрения или друго сериозно психично състояние. Освен това е необходимо да подобрят културата на организацията и да направят корекции, за да удовлетворят нуждите на хората с шизофрения.

Здравни специалисти: Те трябва да попитат пациентите за техните кариерни стремежи и при първа възможност да предоставят услуга за партньорска подкрепа. Заетостта трябва да се взема предвид при вземане на решения относно лечението. Те трябва да съветват кариерните специалисти за пътищата към заетостта и да налагат клиничните интервенции. Те трябва също да подкрепят самоуправлението и връщането на работа, както и да предоставят възможности за даване на шанс на хора с психични заболявания да използват своя опит, за да помогнат на другите.

Правителство: Лицата, определящи политиката, трябва да разработят регионален, национален или по-широко приложим план за повишаване на процента на заетост на хората с тежки психични заболявания. От съществено значение е всяко национално правителство да създаде работна група от мултидисциплинарни експерти, както от Министерството на здравеопазването, така и от Министерството на труда и пенсиите, с цел повишаване на процента на заетост до 25% в рамките на едно десетилетие.19

Като цяло шизофренията засяга всеки индивид по различен начин. Всички фактори, свързани със заболяването, като появата и вида на симптомите, времето на поставяне на диагнозата и съпътстващите заболявания, социалните фактори и наличните мрежи за поддръжка, варират за всеки отделен случай. Необходимо е да се разработи стратегия за подкрепа за заетост, която да работи за всички.4

 Справочна информация

  1. Boardman et al. Br J Psychiatry. 2003; 182:467-8.
  2. Farkas. World Psychiatry. 2007;6:4–10.
  3. Cheng et al. Psychological Medicine. 2011;41:949–958.
  4. https://councilfordisabledchildren.org.uk/sites/default/files/uploads/documents/import/working_with_schizophrenia.pdf
  5. Mueser et al. Schizophr Bull. 2001;27:281–296.
  6. Marwaha and Johnson. Soc Psychiatry Psychiatr Epidemiol. 2004; 39(5):337-49.
  7. Rosenheck et al. Am J Psychiatry. 2006;163:411–417.
  8. Salkever et al. Psychiatr Serv. 2007;58:315–324.
  9. Holley et al. Psychiatr Serv. 1998; 49:513–517.
  10. Bond et al. J Consult Clin Psychol. 2001;69:489–501.
  11. Bell et al. Schizophr Bull. 1996;22:51–67. 
  12. Mc Gurk et al. Schizophr Bull. 2009; 35(2): 319–335.
  13. https://councilfordisabledchildren.org.uk/sites/default/files/uploads/documents/import/working_with_schizophrenia.pdf
  14. Drake and Brunette. Recent Dev Alcohol. 1998; 14():285-99.
  15. Meyer et al. Schizophr Res. 2008 Apr; 101(1-3):273-86.
  16. Pharoah et al. Cochrane Database Syst Rev. 2010; (12): CD000088.
  17. Warner R,. The Env of Schizophr, 2000 ; P71.
  18. Schulze et al. Social Science & Medicine. 2003; 56(2): 299-312.
  19. Centre for Mental Health, Department of Health, Mind, NHS Confederation Mental Health Network, Rethink Mental Illness, & Turning Point. 2012.
Login to Unlock

Съвети за здравословен начин на жив…

Воденето на здравословен начин на живот е много важно, особено ако живеете с шизофрения. Следвайте тези съвети, които да помогнат да се грижите за себе си, дори

повече…
Login to Unlock

Как мога да помогна?

Информирането за шизофренията е важно, за да се разберат фазите, симптомите и през какво може би преминава един човек. Има много погрешни

повече…
Showing 0 result(s).