Диагнозата не е възможна преди появата на първите остри психотични симптоми.
Откриването на симптомите, характерни за продромалната фаза обаче може да бъде решаващо за по-благоприятния изход на заболяването.

Шизофренията се диагностицира въз основа на нейните симптоми. Медицинските специалисти следват едни и същи рутинни стъпки за поставянето на диагнозата.
Диагностичните тестове се използват за оценка на основните три групи симптоми.² Прилагат се следните методики.

Международно ръководство (наречено DSM-5)⁴ включва най-актуалните критерии за идентифициране на шизофрения и лекарите го използват за поставяне на диагнозата.
Този инструмент илюстрира голям брой симптоми и характеристики, които са често срещани при шизофрения. Въпреки това не всеки човек с шизофрения проявява абсолютно всички симптоми, описани в DSM-5.
Комбинацията от симптоми е различна и индивидуална.⁵

Потенциалните диференциални диагнози включват биполярно афективно разстройство, мозъчни тумори, болест на Уилсън, хипертиреоидизъм и инфекциозни заболявания като грип, лаймска болест и ХИВ, което може да доведе до промени в психическото състояние на човек.⁶

Протичането на шизофренията е изключително разнообразно, но се разгръщат следните фази: продромална, остра и стабилизираща.^7,8

За да се постави диагноза шизофрения, насоките DSM-5 препоръчват наличието на два или повече симптома в продължение на поне един месец.⁴ Най-честите симптоми, наречени позитивни симптоми, са делюзии, халюцинации, двигателни нарушения и дизорганизационно поведение.⁴ Друга важна категория симптоми са негативните симптоми, – липса на емоции или намалено общуване.⁴ Може да се наблюдават и когнитивни симптоми, свързани с проблеми с вземането на решения и изготвяне на план за действие.⁹

Както позитивните, така и негативните симптоми могат да се появят във всяка фаза: преди, по време и след психотични епизоди.