Един от най-важните начини за намаляване на стреса, страха и тревожността, когато се грижите за човек с шизофрения, е да НАПРАВИТЕ ПЛАН. Този план трябва да включва Вашите цели за възстановяване, ежедневни дейности за Вашия близък, които го поддържат физически и психически здрав, неща, за които трябва да внимавате, защото предизвикват рецидив или ранни предупредителни знаци, както и как да се справяте с криза. Говорете с лекаря, който отговаря за лечението на Вашия близък, от какви грижи и наблюдение се нуждае, колко често и с каква продължителност. Направете списък с всички приятели и членове на семейството, които могат да Ви помогнат, и бъдете готови да променяте плана в движение.

Бъдете позитивни, докато прилагате плана всекидневно. Това ще Ви мотивира по време на ежедневните предизвикателства и ще Ви даде надежда по отношение на разработването на нови терапии, които ще помогнат на Вашия близък да се възстанови. ПОЗИТИВНАТА НАГЛАСА ще Ви помогне да бъдете отворени за нови възможности, ще повиши енергийните Ви нива и ще Ви помогне да предотвратите бърнаут. Положителната нагласа ще повлияе и на настроението на Вашия близък, ще подобри връзката Ви и ще улесни пътя му към възстановяването.

ПОЗИТИВНАТА НАГЛАСА И ИЗГОТВЯНЕТО НА ПЛАН са сред най-важните елементи в осигуряването на възможно най-добрата грижа за Вашия близък: ЧУВСТВО ЗА КОНТРОЛ.

Създаването на рутина е изключително полезно както за Вас, така и за човека, за когото се грижите, защото осигурява стабилност и надеждност. С постоянна подкрепа и предсказуеми рутинни процедури и двамата ще знаете какво да очаквате и как да потърсите допълнителна помощ, когато е необходимо.
Следването на рутина по същество означава РЕДОВНО ИЗВЪРШВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ЗАДАЧИ.
За човека с шизофрения, за когото се грижите, рутината може да обхваща всичко, което върши в рамките на един ден или седмица: ставане сутрин, закуска, вземане на лекарствата, срещи, поливане на растенията или сън.

Въпреки че може да изглежда монотонна, този тип рутина МОЖЕ ДА ОСИГУРИ ОГРОМЕН КОМФОРТ на Вашия близък, като премахва вероятността от появата на нещо неочаквано. Когато мислите им препускат, те ще имат план, на който да се опрат, предварително определена последователност от събития, на които винаги могат да разчитат. Освен това графикът може да ги подсеща да си ВЗЕМАТ ЛЕКАРСТВАТА И ДА СПЯТ ДОСТАТЪЧНО.
Но по-важното е, че ТОЙ МОЖЕ ДА ОСИГУРИ ИНТИМНА ОБСТАНОВКА, която да помогне за създаването на солидна основа за възстановяване. И когато открият, че собственото им мислене е неясно, тази интимност може да бъде благословия.

Рутината може да ПОМОГНЕ НА ВАШИЯ БЛИЗЪК ДА ЗАПАЗИ ДУШЕВНО РАВНОВЕСИЕ, когато стресиращи житейски събития внасят хаос в ежедневието му. Към момента на писането на това ръководство пандемията от COVID-19 продължава вече повече от 18 МЕСЕЦА, причинявайки страдание не само на хората с психични заболявания, но и на почти всички останали. Непредсказуемостта на тези ситуации прави рутината, която поддържа физическото и психическото здраве на Вашия близък, още по-важна.
За да създадете рутина, ОПРЕДЕЛЕТЕ КОИ ЗАДАЧИ ТРЯБВА ДА ВЪРШИТЕ редовно и преценете честотата, с която трябва да ги вършите. Използването на ежедневни, седмични или месечни контролни списъци може да Ви помогне да запомните какво трябва да правите и кога. Когато изготвяте списъка със задачи, не забравяйте да ги подредите по важност, като се уверите, че първо изпълнявате най-важните.

Можете да СЪСТАВИТЕ ПЛАНА ЗАЕДНО с Вашия близък, като му разкажете за предимствата. Имайте предвид обаче, че човекът, за когото се грижите, може в началото да не е склонен да се присъедини към рутината. Това е нормално. ДАЙТЕ МУ МАЛКО ВРЕМЕ и му кажете, че може да се включи във всеки един момент. Можете да повторите поканата няколко пъти в продължение на няколко седмици, без да оказвате натиск. Дори ако в началото Вашият близък не участва в рутината, ВИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРИДЪРЖАТЕ КЪМ НЕЯ, защото това ще улесни работата Ви, а и той ще види по-лесно ползите и ще се присъедини по-късно.

Осигурете подкрепа за основните ежедневни нужди

Сред особеностите на шизофренията е, че ежедневният живот на онези, които страдат от заболяването, може да стане неорганизиран. Това означава, че основни задачи, като например грижата за личната хигиена или прането, са или напълно отхвърлени, или се превръщат в мания, отнемаща времето на Вашия близък. Това е особено очевидно по време на острата фаза на шизофреничния епизод, тъй като настойчивите халюцинации и фантазиите отнемат огромно количество енергия и намаляват способността на човека да мисли за нещо друго. По-късно в резидуалната фаза, когато човекът, за когото се грижите, започне да възстановява донякъде нормалното функциониране на психиката си, ежедневните задачи отново започват да стават важни. В този период ОСНОВНИТЕ МУ ЖИТЕЙСКИ УМЕНИЯ ТРЯБВА ДА СЕ ОПРЕСНЯТ. Смята се, че в тази фаза задачи като приемането на лекарства по график, пазаруване, готвене, почистване и управление на парите представляват предизвикателство за хората с шизофрения.

Едно от Вашите задължения КАТО ПОЛАГАЩ ГРИЖИ Е ДА МУ ПОМОГНЕТЕ С ТЕЗИ ЗАДАЧИ.
Както ще видите, много от тях изискват да сте организирани. Ако не сте организиран човек по природа, можете да развиете това умение чрез учене. МИСЛЕТЕ ЗА ГРИЖИТЕ КАТО ЗА ПРОЕКТ: колкото по-организирани сте, толкова по-лесно е да ги полагате. Всъщност всичко, което може да Ви помогне в даден проект – ангажиране със срокове, управление на времето, разбиване на големи задачи на по-малки и т.н. – може да Ви помогне и в грижите.
Основните ежедневни нужди, заради които Вашият близък може да се нуждае от помощта Ви включват:
• всекидневно спазване на определеното време за прием на лекарства;
• редовно къпане, миене на косата, зъбите и изрязване на ноктите;
• смяна на спалното бельо в подходящото време;
• приготвяне на питателни ястия и хранене на подходящи интервали от време;
• пране и домакински задължения;
• пазаруване на хранителни стоки и изпълняване на поръчки;
• управление на финансите и харчене в рамките на бюджета;
• ползване на обществения транспорт;
• насрочване на срещи;
• транспорт до уговорени срещи.

Някои от тези задачи трябва да се изпълняват ежедневно, други веднъж седмично или дори по-рядко. Освен това вероятно няма да се налага да ги изпълнявате всеки път вместо човека, за когото се грижите. Фактът, че има нужда от помощ, не означава, че е негоден или неспособен.

Просто заради заболяването е много по-трудно да бъде организиран и да смята основните задачи за важни.

Основната цел е да СЪЗДАДЕТЕ РУТИНА И БАВНО ДА ОБУЧИТЕ ЧОВЕКА, ЗА КОГОТО СЕ ГРИЖИТЕ ДА ВЪРШИ ТЕЗИ ЗАДАЧИ САМ.

Шизофренията е заболяване, което може да накара Вашия близък да се усъмни в РЕАЛНОСТТА НА НЕЩАТА. В резултат на това може да му бъде трудно да изпълнява ежедневни задачи, да има ясни мисловни модели, да намира решения на проблеми или да взема решения.

МОЖЕ ДА МУ Е НЕВЪЗМОЖНО ДА ДЪРЖИ ЕМОЦИИТЕ СИ ПОД КОНТРОЛ И ДА МУ Е ТРУДНО ДА ВЗАИМОДЕЙСТВА със семейството, приятелите или с други хора, например с медицинския екип.
Въз основа на това колко тежко е заболяването, човекът, за когото се грижите, може да изпита затруднения с умения като:

Един от отличителните аспеКТИ НА ШИЗОФРЕНИЯТА Е СОЦИАЛНАТА ДИСФУНКЦИЯ и на много хора, живеещи с това разстройство, им е трудно да взаимодействат с другите, дори когато техните психотични симптоми са под контрол.
В резултат на това за хората с шизофрения заболяването може да се превърне в постоянна борба за намиране на решение КАК ДА СЕ ВПИШАТ В ОБЩЕСТВОТО.
В това отношение най-изтощителните симптоми са ПАРАНОЯТА И ДЕЛЮЗИИТЕ. Убеждението, че другите се опитват да ги наранят или мислят лоши неща за тях, прави много трудно за хората с шизофрения да водят диалог или да запазят спокойствието си във всяка социална ситуация.

Едно от най-важните ни социални взаимодействия е, разбира се, установяването на романтична връзка с друг човек. Като цяло хората се стремят да установят романтични връзки и да създадат семейство. Но такова сериозно и дълготрайно заболяване като шизофренията носи със себе си РЕДИЦА КОНКРЕТНИ НЕДОСТАТЪЦИ, което затруднява създаването и поддържането на близки отношения.

Най-същественият от тези недостатъци е НЕОБХОДИМОСТТА ОТ АДАПТАЦИЯ КЪМ БОЛЕСТТА, която може да предизвика отчуждение във връзката поради наличието на стигматизация и самостигматизация. Стигмата на шизофренията води до порочен КРЪГ НА САМОСТИГМАТИЗАЦИЯ И ИЗОЛАЦИЯ, намалявайки социалното функциониране, което от своя страна засилва стигмата. Самостигматизацията води и до ниско самочувствие. В резултат на това по-голямата част от хората с шизофрения са убедени, че другите нямат желание да бъдат с партньор, диагностициран с такова заболяване. Така че шизофренията води до намалена перспектива за сключване на брак, особено за мъжете, и повишен риск от провалени бракове по отношение на жените. Любовните взаимоотношения са УСЛОЖНЕНИ И ОТ ВЪТРЕШНИ ПРЕПЯТСТВИЯ, описвани от хората с шизофрения като загуба на част от себе си, промени в преживяването на емоциите и трудности при възприемането на убеждения на друг човек.
Те съобщават и за намалено доверие към другите, но и към себе си, както и към собствените си спомени, чувства, възприятия и желания.
Има и по-практически предизвикателства. Шизофренията (и някои антипсихотични лекарства) могат да накарат хората да станат по-малко заинтересовани от интимни контакти. Някои антипсихотици могат да причинят наддаване на тегло, а човекът, който ги приема, може да се ЧУВСТВА НЕПРИВЛЕКАТЕЛЕН. За хората, които са имали шизофрения в продължение на много години, бедността също може да се превърне в пречка за създаването и поддържането на връзки.
Всички тези трудности могат да доведат до убеждението, че любовта и шизофренията не са съвместими. Въпреки това, независимо от хаоса в умовете им и продължителното въздействие на психотичните преживявания, повечето хора с шизофрения имат способността да изразяват нюансирани чувства и възгледи за любовта.

ТЕ ИМАТ НУЖДА ДА ОБИЧАТ И ДА БЪДАТ ОБИЧАНИ.
Те имат силно желание за смислени връзки, романтика и семейство. Просто болестта не им позволява да изразят пълния си потенциал.
Въпреки че изисква много работа, ако болестта на Вашия близък се държи под контрол, установяването на романтична връзка с някой, който го приема такъв, какъвто е, може да има огромно положително въздействие върху живота му.

Известно е, че хората с шизофрения имат ПО-НИСКИ ПОСТИЖЕНИЯ В СВЪРЗАНИ С РАБОТА ЗАДАЧИ в резултат на промененото когнитивно функциониране и негативни симптоми.
Когато болестта не се контролира адекватно с лекарства, тя може сериозно да засегне както ФИЗИЧЕСКИТЕ, ТАКА И ПСИХИЧЕСКИТЕ СПОСОБНОСТИ.
Халюцинациите могат да направят физическата работа неподходяща и да бъдат опасни за Вашия близък и за другите на работното място.
Повечето хора с шизофрения също страдат от ДЕЗОРГАНИЗИРАНО МИСЛЕНЕ, РЕЧ И ПОВЕДЕНИЕ – симптоми, които правят много трудно функционирането в работна среда.
Първите симптоми на шизофрения обикновено се появяват на възраст, когато младите хора посещават колеж. Този период от живота им може да бъде белязан от психотичен епизод и е естествено това събитие да се счита за края на онова, което е трябвало да бъде един успешен живот. Но реалността е различна и ако симптомите се контролират успешно, продължаването на образованието или намирането на работа може да бъде НАПЪЛНО ВЪЗМОЖНО.

В природата ни като хора е да имаме по-добро усещане за себе си, когато се занимаваме с полезни задачи. Вашият близък също е в състояние да преследва житейските си цели, умение, което оказва значително влияние върху неговото възстановяване. РАБОТАТА ПОДОБРЯВА САМОЧУВСТВИЕТО И ДАВА УСЕЩАНЕ ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ, КАТО В СЪЩОТО ВРЕМЕ ПОВИШАВА КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ.

Когато търсят работа, една от основните пречки пред хората с шизофрения е липсата на ясна представа откъде да започнат. Много от тях имат минимален или нямат никакъв трудов опит и не са в състояние да разберат естеството на работата, която биха могли да вършат. Ето защо е много важно да разберете какви са уменията на Вашия близък, като наблюдавате ЛИЧНИТЕ МУ КАЧЕСТВА и да проучите добре текущия пазар на труда, преди да търсите работа.
Повечето хора с шизофрения обаче имат желанието и способността да са успешни на работното си място, ако намерят работа, която отговаря на интересите им, цени силните им страни и умения и предлага приятелска среда. ЖИВОТЪТ С ШИЗОФРЕНИЯ НЕ ОЗНАЧАВА НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА КАРИЕРА ИЛИ УСПЕШЕН ЖИВОТ. Когато има положителен отговор на лечението, е много вероятно хората да могат да постигнат всичко, към което се стремят.

На човека с шизофрения почти сигурно ще му бъдат препоръчани медикаменти по лекарско предписание.

Като полагащ грижи може да се окажете ангажирани със задачи, които включват:
• вземане на рецепти;
• водене на записки за приема на лекарства;
• обръщане на внимание на нежеланите реакции и съобщаването им на лекаря или психиатъра;
• насърчаване на човека, за когото се грижите да приема лекарствата си на редовни интервали;
• използване на предварително планиран график, за да следите употребата на лекарства;
• насърчаване на използването на кутия за лекарства или таймер;
• подпомагане с инжекционен вид лекарства с дълготрайно действие;
• консултация с лекар относно възможни лекарствени взаимодействия;
• водене на записки кои лекарства и добавки се приемат;
• следене за други вещества, като лекарства или алкохол, да не се комбинират с лекарството;
• водене на бележки за ефекта от лекарствата, за да се прецени кое е по- ефективно в конкретния случай;
• проследяване на причините за промяната на някои от лекарствата.

СЕРИОЗНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕЖЕЛАНИТЕ РЕАКЦИИ. След като забележат нежелани реакции, огромен брой хора с шизофрения преустановяват приема на лекарствата си. По-доброто решение е да се съобщи на лекаря за нежеланите реакции, който може да намали дозата, да предпише различно антипсихотично лекарство или да добави друго лекарство за борба с конкретните нежелани реакции.

НАСЪРЧАЙТЕ ВАШИЯ БЛИЗЪК ДА ВЗЕМА РЕДОВНО ЛЕКАРСТВАТА.
Дори когато нежеланите реакции са под контрол, хората с шизофрения може да престанат да приемат лекарства или просто да им е трудно да си спомнят кога и колко от тях да приемат. В такива случаи може да им е полезно да инсталират приложения за напомняне за лекарства, да използват седмични кутии за таблетките и да имат календар под ръка.

ИЗБЯГВАЙТЕ ЛЕКАРСТВЕНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ.
За да предпазите Вашия близък от всякакви вредни лекарствени взаимодействия, представете на лекаря пълен списък на лекарствата и добавките, които приема. Комбинирането на лекарства за шизофрения с алкохол или незаконни наркотици може да причини сериозни вреди. В случай, че човекът, за когото се грижите, има проблем със злоупотребата с вещества, е важно да информирате лекаря.

ПРОСЛЕДЯВАЙТЕ НАПРЕДЪКА НА БЛИЗКИЯ ЧОВЕК.
Добър начин да наблюдавате промените в поведението и другите симптоми, които членът на Вашето семейство проявява в резултат на приема на лекарства, са приложенията за проследяване на настроението и воденето на дневник.
Вашият близък може също да посещава когнитивно-поведенческа терапия или обучение по социални умения. Вашата отговорност като полагащ грижи може да бъде да му помагате в пътуването до терапията, да гарантирате, че посещава редовно сесиите или да му помагате с домашни задачи. Когато ПРОСЛЕДЯВАТЕ придържането на човека, за когото се грижите към лечението и цялостния му напредък, възможно е отношението Ви да стане прекалено покровителствено.

Не забравяйте да УВАЖАВАТЕ ЛИЧНОТО МУ ПРОСТРАНСТВО И ЛИЧНИ ГРАНИЦИ. Като му делегирате отговорности (например да приема лекарството си всеки ден в определено време), Вие го овластявате и мотивирате, осигурявайки му чувство за цел в живота.

Гарантирането, че болният приема лекарствата си редовно и постоянно се нарича „СПАЗВАНЕ“ или „ПРИДЪРЖАНЕ КЪМ ТЕРАПИЯТА“.*

Въпреки че не изглежда твърде трудно, придържането към терапията всъщност е един от най-предизвикателните фактори за дългосрочно лечение на всякакъв вид заболяване.
При шизофренията проблемът с придържането към терапията е сериозен: само 58% от пациентите вземат лекарствата си през първите 30 ДНИ след изписването от болницата и само 46% продължават първоначалното си лечение 30 ДНИ или по-дълго. Този висок процент на непридържане към терапията може да се обясни със слаба информираност за заболяването, когнитивни проблеми, нежелани реакции и злоупотреба с вещества, свързвани с шизофренията. Стресиращи събития, които преобръщат живота за продължителни периоди от време, като неотдавнашната пандемия от COVID и ограниченията, свързани с нея, също могат да влошат приема на лекарствата или посещаемостта на терапевтични срещи. Освен това много хора с шизофрения не признават, че са болни; така че те не разбират защо имат нужда от лекарства. Определянето на подходящата доза или лекарствена комбинация обикновено ОТНЕМА ВРЕМЕ и е труден процес, който може да накара хората с шизофрения да се откажат напълно от лечението.

Спазването не само на графика за прием на лекарства, но и на целия план за лечение е много важно за цялостния успех. Като полагащ грижи една от Вашите ОСНОВНИ ОТГОВОРНОСТИ Е ДА СЕ УВЕРИТЕ, ЧЕ ЧОВЕКЪТ, ЗА КОГОТО СЕ ГРИЖИТЕ:

• приема редовно лекарствата;
• посещава редовно срещите;
• участва в консултиране и групова терапия;
• информира лекаря за своите преживявания;
• иска помощ от групата за подкрепа, ако има нужда;
• проявява търпение както към себе си, така и към хората, които се грижат за него;
• напомня си, че лечението е дълъг процес.

Ако разберете, че Вашият близък има проблеми с приема на лекарства, опитайте се да откриете причината. Може би се чувства по-добре и смята, че лечението вече не е необходимо? Или смята, че лекарствата не действат? Или се притеснява от странични ефекти? Или е заради липсата на изграден навик? Вземайте решения във връзка с лекарствата с лекаря на Вашия близък с шизофрения, или с екипа, който се грижи за него или нея. По този начин всички Вие можете да изградите среда на доверие, в която Вашият близък да се чувства комфортно, споделяйки как и какво чувства.

Когато човек с шизофрения спре да приема лекарствата си, съществува МНОГО ВИСОК РИСК ОТ РЕЦИДИВ. Това включва връщане на психотичните симптоми и внезапното прекъсване на лечението може да причини значителни нежелани ефекти като главоболие, депресия, тревожност и мисли за самоубийство. Говорете с лекаря, лекуващ Вашия близък, ако забележите, че възнамерява или вече е спрял да приема лекарствата си.

Хората, живеещи с шизофрения, може да страдат от чувство за САМОТА, ДЕПРЕСИЯ И ОТЧАЯНИЕ поради факта, че техните чувства и действия се различават от тези на другите. Стресът, тревожността и продължителната изолация, характерни за неотдавнашната пандемия от коронавирус, може да засилят тези чувства и тяхното въздействие върху качеството на живот на Вашия близък. При тези обстоятелства е донякъде разбираемо, че се опитва да намери облекчение във вещества, които МОГАТ ДА ДОВЕДАТ ДО ПРИСТРАСТЯВАНЕ.

Те могат да включват всичко – от алкохол и никотин до кафе, енергийни напитки и наркотици. Някои от тези вещества, като алкохол или марихуана, облекчават скуката и помагат да забравиш за болестта за кратък период от време, но причиняват махмурлук или параноични мисли на следващия ден. Други, като кафето и енергийните напитки, често се използват за преодоляване на негативните симптоми и сънливостта през деня, но МОГАТ ДА ПРИЧИНЯТ БЕЗСЪНИЕ, което води до порочен кръг.

Статистическите данни показват, че около половината от хората с шизофрения страдат от алкохолна и наркотична зависимост, а над 70% от тях имат никотинова зависимост.

ажно нещо, което трябва да се отбележи, е, че има РАЗЛИКА МЕЖДУ ЗЛОУПОТРЕБАТА И ПРИСТРАСТЯВАНЕТО. Когато употребата на вещества пречи на работата и с оциалните отношения, засяга здравето на употребяващия или причинява опасност, говорим за злоупотреба с вещества. Когато веществото предизвиква физическа зависимост и употребяващият трудно контролира употребата му, говорим за пристрастяване.
Въздействието на злоупотребата с вещества е значително както върху употребяващия, така и върху семейството му. Алкохолът и наркотиците влошават симптомите на шизофренията и увеличават риска от рецидив. Употребата на тези вещества пречи и на всекидневните дейности, създава конфликти в отношенията и може да стане причина Вашият близък да има проблеми със закона. Обикновено на членовете на семейството им е много трудно да приемат, че човекът, за когото се грижат, няма никакъв контрол над алкохола или наркотиците и изпитват чувство на безсилие, гняв, безпомощност и отчаяние. Освен това те могат д а изпитат страх и несигурност, тъй като злоупотребата с вещества може да стане причина хората с шизофрения да проявяват враждебност, да се отдръпнат от обществото или дори да се опитат да се самоубият. Много е важно да се опитате да РАЗБЕРЕТЕ причината и да подходите с дълбоко разбиране и съпричастност, защото злоупотребата с вещества обикновено е признак на страдание. Вашият близък не го прави, защото е лош човек или защото се опитва да нарани Вас или себе си.
Прави го, защото ТЪРСИ ПЪТ ЗА БЯГСТВО, търси начин да облекчи тревожността и депресията си. Но тези вещества осигуряват само краткотрайно облекчение, а пристрастяването увеличава стигмата и страданието.

Преодоляването на зависимостта е постепенен, сложен процес, който изисква признаване на проблема, мотивация, промени в поведението и помощ за постигане на по-здравословен начин на живот.
Можете да играете значителна роля в този процес, като стимулирате човека, за когото се грижите и осигурите чувство за цел.

Говорете с лекаря, който отговаря за лечението, ако смятате, че Вашият близък се бори със злоупотреба с вещества или пристрастяване.

В тежки случаи може да се наложи детоксикация или хоспитализация, за да си стъпи на краката.

Проявите на шизофрения могат да бъдат много различни в различните фази на заболяването и от Вас също се изискват различни подходи.

Активната фаза

Активната фаза, по-точно психотичният епизод, може да причини много стрес и объркване както на Вас, така и на човека, за когото полагате грижи. Поради многообразието на симптомите В ТОЗИ ПЕРИОД НЯМА ЗЛАТНИ ПРАВИЛА. Най-важното нещо, което можете да направите, е да се опитате да РАЗБЕРЕТЕ какво може да изпитва Вашият близък. Халюцинациите и фантазиите, които не могат да бъдат разубедени по пътя на логиката са изключително реални за такива хора. Не се впускайте в дълги дебати в опит да го убедите в противното, защото това ще го накара да се почувства така, сякаш не може да обясни какво преживява. ИЗПОЛЗВАЙТЕ ЕМПАТИЯ, не аргументи. Покажете загрижеността си, като избягвате конфронтациите и се въздържате да бъдете критични или да обвинявате.
Не забравяйте, че по-голямата част от онова, на което сте свидетел в този период, е ПРОЯВА НА БОЛЕСТТА. Просто слушайте и кажете, че разбирате, че вероятно изпитва много страх, разочарование и гняв. Опитайте се да сведете до минимум стреса и осигурете спокойна атмосфера, която може да помогне на човека, за когото се грижите, да се възстанови.

Когато Вашият близък преживява халюцинации фантазии, може да се нуждае от много лично пространство и да се чувства неудобно сред други хора. Обикновено позитивните симптоми не спират внезапно, дори и при правилно лечение. В този период може да почувствате, че трябва да го оставите да си почине и да вършите всичко сами.

Имайте предвид обаче, че ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА НЕГОВАТА/НЕЙНАТА УВЕРЕНОСТ е много важно за възстановяването. Насърчавайте и подкрепяйте Вашия близък, докато поема ежедневните си отговорности, и му кажете, че сте до него, когато има нужда от помощ.

След психотичен епизод човекът, за когото се грижите, може да се нуждае от ТИХО МЯСТО И МНОГО ПОЧИВКА. Преходът към състояние, при което симптомите са предимно потиснати, може да бъде по-кратък или по-дълъг; някои хора могат да се върнат към обичайната си рутина доста бързо, други се нуждаят от значително време и усилия, за да го направят. През това време може да е трудно за семейството да се справи с негативни симптоми като аволиция или анхедония. Както споменахме по-рано, важно е да не забравяте, че ТЕ СА ЧАСТ ОТ БОЛЕСТТА и не означават, че човекът, за когото се грижите, не желае да се подобри.

С подходящото лечение ВАШИЯТ БЛИЗЪК ЩЕ ЗАПОЧНЕ ДА ПОЕМА ПОВЕЧЕ ОТГОВОРНОСТИ. Важно е да се ЗАПОЧНЕ БАВНО и да го оставите да намери собственото си темпо. Можете да започнете със задачи, свързани с личната хигиена, обличане или извършване на домакинска работа. С времето можете да започнете да насърчавате социалните взаимодействия, например като поканите един или двама приятели на вечеря.

НЕ ПРИНУЖДАВАЙТЕ човека, за когото се грижите, да участва, ако няма желание, и винаги осигурявайте възможност за успокояване на атмосферата, когато го обхване тревожност. Освен това можете да излезете на разходка в тиха част на града или да прекарате известно време в слушане на музика или игра на карти.

Не забравяйте, че Вие сте човекът, с когото Вашият близък прекарва по-голямата част от времето си и най-близкият му съюзник в битката му с шизофренията. Уважението, търпението и съпричастността ще бъдат изключително ценни и ще помогнат и на двама ви да овладеете болестта и да започнете отново да живеете пълноценен живот.

Общуването е съществена част от човешките взаимоотношения, особено когато става дума за семейството. Шизофренията може да направи ТРУДНО ОБЩУВАНЕТО с човека, за когото се грижите, което да Ви изправи пред набор от специфични предизвикателства.

Тези предизвикателства обаче МОГАТ ДА БЪДАТ ПРЕОДОЛЕНИ, когато разберете как болестта пречи на способността на Вашия близък да общува.

По принцип почти всички прояви на шизофрения могат да доведат до затруднения в общуването: когнитивната дисфункция може да затрудни концентрацията или запомнянето на онова, за което говорите; халюцинациите и фантазиите променят реалността и да направят безполезен всеки опит за намиране на логика в разговора; негативните симптоми, като плоския афект или апатията, могат да затруднят тълкуването на емоциите на човека с шизофрения.

Доброто общуване е много важно при хронично психично заболяване, при което всички членове на семейството трябва да работят заедно, за да сведат до минимум симптомите. Можете да ПОДОБРИТЕ ОБЩУВАНЕТО с Вашия близък, като спазвате няколко прости правила:

Добрата комуникация ще НАМАЛИ СТРЕСА НА ВАШИЯ БЛИЗЪК, което ще доведе до по-добри резултати от лечението и по-нисък риск от рецидив. Освен това ще намали стреса сред членовете на семейството, ще подобри семейните отношения и ще намали риска от бърнаут.

Като човек, който се грижи за някого с шизофрения, Вие може да сте обременени от чувство на НЕСИГУРНОСТ, СРАМ, ВИНА и ГНЯВ. Подобно на човека, за когото се грижите, може да се почувствате стигматизирани и социално изолирани. Освен това ролята на полагащ грижи в допълнение към съществуващите Ви роли в семейството може да доведе до допълнителен стрес както психологически, така и икономически.

Заради позицията Ви е естествено стресът да доведе до негативни нагласи и поведение към любимия човек, като агресия и цинични коментари, и дори може да се окаже, че се намесвате прекалено много в живота му. Тези нагласи и поведение са известни като ИЗРАЗЕНИ ЕМОЦИИ И МОГАТ ДА ИМАТ ОТРИЦАТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ върху болестта на близкия човек. За хората с шизофрения, които живеят в семейно обкръжение с високи нива на изразени емоции, има по-висок риск от рецидив.

Можете да попречите на стреса и умората да влошат отношенията Ви, като ГОВОРИТЕ ЗА ЧУВСТВАТА СИ с човека, за когото се грижите. Както вече споменахме, изразяването на емоциите Ви е много важно за справянето с болестта и може да има значителни ползи и за двама Ви. Кажете им, че ВИЕ СЪЩО СЕ НУЖДАЕТЕ ОТ СЪЧУВСТВИЕ И ЕМПАТИЯ. Вместо да отправяте обвинения и да ги оставяте с чувството, че са бреме говорете за емоционалните си нужди.

Изработването на план, който ще помогне на Вашия близък по пътя му към възстановяването, също означава да се придържате към някои ясни цели, които да НАСОЧВАТ и двама Ви. Някои цели МОЖЕ ДА СА СКРОМНИ, като например да накарате човека, за когото се грижите, да приема лекарствата си всеки ден.
Други МОГАТ ДА БЪДАТ ГОЛЕМИ, като продължаване на образованието или намиране на работа. Когато си поставяте тези цели, е много важно да адаптирате очакванията си към тежестта на симптомите и фазата на заболяването.

Трябва да сте наясно и с границите на възможностите си. ГРИЖИТЕ ЗА ЧОВЕК С ШИЗОФРЕНИЯ СА КАТО УЧАСТИЕ В МАРАТОН: даването на всичко от себе си в първите няколко километра бързо ще доведе до изтощение и ще Ви принуди да се откажете от състезанието.
Поставяйте тези цели заедно с Вашия близък и празнувайте успеха всеки път, когато постигнете поставената цел. Това ще повиши мотивацията Ви и ще улесни придържането към следващата цел. ПРАЗНУВАНЕТО НА МАЛКИ ПОБЕДИ също така ще Ви помогне да постигнете по-големите цели и ще Ви зареди с енергия да продължите по пътя на възстановяването.

Въпреки че болестта често предизвиква хаос в умовете им и пречи на способността им да вземат решения, ХОРАТА С ШИЗОФРЕНИЯ НЕ СА НЕДЕЕСПОСОБНИ. Но те често имат ниско самочувствие и не се смятат за достойни за нечие внимание. Включването им в процеса на вземане на решения може да УКРЕПИ ТЯХНАТА САМОСТОЙТЕЛНОСТ И ДА ГИ СТИМУЛИРА да участват по-активно в лечението.

Вземайте всички решения заедно, от малките до големите, от това какво да включите в менюто или какъв филм да гледате до разработването на всекидневна рутина или обсъждане как протича лечението. Вземането на решения заедно е процес на взаимно приемане и споделена отговорност, който поставя Вас и човека, за когото се грижите, на едно ниво и по този начин го кара да се чувства ЗНАЧИМ И УВАЖАВАН.

За хората с шизофрения заболяването може да е ПОРЕДИЦА ОТ ЕМОЦИОНАЛНИ ВЪРХОВЕ И СПАДОВЕ. Изобилието от негативни емоции ги кара да се чувстват по-малко човеци, увеличава бремето им и повишава самостигматизацията.

Тъй като болестта променя определени процеси в мозъка, те откриват, че средата им обикновено е НЕПОСИЛНА, мислите им може да са ОБЪРКАНИ и може да им е ТРУДНО ДА ИЗРАЗЯВАТ ЕМОЦИИТЕ СИ. Последното всъщност е един от най-изтощителните и резистентни на лечение симптоми на шизофрения.
Един от най-важните начини за справяне с това е да продължите да СЕ ИНФОРМИРАТЕ за състоянието, както и за преживяванията, през които ще премине Вашият близък.

изофренията обикновено протича в ЕПИЗОДИ със симптоми с различна тежест. Когато симптомите на Вашия близък СЕ ВЛОШАТ СЛЕД ПЕРИОД НА ПОДОБРЕНИЕ, това се нарича „рецидив“. По-голямата част от хората с шизофрения изпитват многобройни рецидиви по време на заболяването. Като полагащ грижи Вие имате много важна роля в СЛЕДЕНЕТО ЗА УЛАВЯНЕ НА РАННИ ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИ ЗНАЦИ.

Този процес е подобен на настройка на светлина, свързана към детектор за движение. Ако зададете твърде висока чувствителност на детектора, светлината се включва дори когато не Ви е необходима и така хаби енергия. Ако го настроите на твърде ниска чувствителност, светлината не се включва, когато имате нужда от нея и трябва да ходите в тъмното. Следенето за поява на рецидив е свързано с напасване на Вашия „ЕМОЦИОНАЛЕН ДЕТЕКТОР“, за да намерите правилния БАЛАНС между това да сте прекалено покровителствено настроени и да не обръщате достатъчно внимание на предупредителните знаци.

Човекът с шизофрения обикновено показва подобни признаци преди всеки епизод на психоза. По този начин симптомите и събитията, които се случват по време на първия епизод, могат значително да Ви помогнат да идентифицирате конкретни признаци в дните или седмиците преди рецидива. Знаейки как да ИДЕНТИФИЦИРАТЕ РЕЦИДИВ и какво да правите по време на криза ще Ви даде ЧУВСТВОТО, ЧЕ НЕЩАТА СА ПОД КОНТРОЛ и ще Ви помогне да преодолеете трудностите през този стресиращ период.

Как да идентифицирате рецидив
Прекратяването на приема на лекарства е най- честият фактор за рецидивите на шизофрения, затова е изключително важно Вашият близък ДА ПРИЕМА ЛЕКАРСТВАТА СИ СПОРЕД ИНСТРУКЦИИТЕ.
Въпреки факта, че рецидиви могат да възникнат дори при придържане към предписаното лечение, ранното разпознаване на предупредителните знаци и предприемането на незабавни действия може да Ви помогне да противодействате на възникването на пълномащабна криза.
Честите предупредителни признаци за рецидив на шизофрения включват:

ВАЖНА ЗАБЕЛЕЖКА!
НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО НЯКОИ ОТ ТЕЗИ ПРИЗНАЦИ ДА ПОДСКАЗВАТ НАЧАЛОТО НА ПСИХОТИЧЕН ЕПИЗОД поради факта, че някои от тях може да са свързани с физическо заболяване, стрес и натиск на работното място или в учебното заведение, или с проблеми във важни взаимоотношения.

Освен това тези признаци не се появяват непременно наведнъж; обикновено това става в продължение на няколко дни или седмици или изобщо не се появяват. ДРЕБНИТЕ ПРОМЕНИ В МИСЛЕНЕТО, НАСТРОЕНИЕТО ИЛИ ПОВЕДЕНИЕТО ЧЕСТО МОГАТ ДА ОСТАНАТ НЕЗАБЕЛЯЗАНИ или да изглеждат незначителни, а да се разпознаят като предупредителни знаци едва след настъпването на рецидива.

Освен това може да забележите други признаци, които не са в този списък. След време ще можете да съставите ВАШ СОБСТВЕН СПИСЪК ВЪЗ ОСНОВА НА ЗНАЦИТЕ, КОИТО НАБЛЮДАВАТЕ заедно с Вашия близък и да се научите заедно как да разпознавате предстоящ рецидив.

Основната цел на вниманието към предупредителните знаци е да действате бързо, за да ПРЕДОТВРАТИТЕ РЕЦИДИВ И ДА ИЗБЕГНЕТЕ ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА.
Ако наблюдавате няколко от изброените по-горе признаци, опитайте се да откриете причината.

Вашият близък приема ли редовно лекарствата си?
Употребявал/а ли е наскоро алкохол или наркотици?
Изпитвал/а ли е високи нива на стрес напоследък?
Храни ли се здравословно, спи ли и спортува ли достатъчно?
Ако отговорите на тези въпроси подсказват негативна тенденция, консултирайте се с лекуващия лекар дали дозата на лекарството не трябва да се увеличи.

Във всеки случай следете внимателно за появата на предупредителни знаци, дори след като сте взели мерки, докато не забележите ясно подобрение. Ако предупредителните знаци не отшумят скоро или ако с течение на времето станат по-забележими, обадете се на лекаря, който лекува Вашия близък.

Дори когато правите всичко възможно, за да избегнете рецидив, може да има случаи, когато състоянието на човека, за когото се грижите, се влошава бързо и е необходима хоспитализация, за да се гарантира, че е в безопасност и се лекува оптимално. Предварително изготвен план за спешни ситуации може да помогне за справяне с криза по безопасен и бърз начин в случай на остър психотичен епизод.
Адекватният план за спешни случаи за човек, който живее с шизофрения, може да включва няколко или всички от следните елементи:

• телефонни номера на терапевта, психиатъра и други здравни специалисти, лекуващи Вашия близък;
• телефонен номер и адрес на болницата, определена за психиатрично лечение;
• телефонни номера на хора, които биха били полезни при криза, като членове на семейството или приятели;
• адреси на кабинети за спешна помощ или кризисни центрове;
• Вашите собствени данни за контакт като телефонен номер и адрес;
• диагнозата и лекарствата на човека, за когото се грижите;
• известни отключващи фактори;
• известни ранни предупредителни знаци, история на употреба на наркотици;
• предишни психози или опити за самоубийство;
• действия, които са помогнали в миналото;
• план за справяне с остра психоза;
• план как да им помогнете.

Можете да добавяте или премахвате елементи от този списък въз основа на собствения Ви опит.
Заедно със семейството си можете да подготвите по-конкретен план въз основа на симптомите и хода на заболяването на Вашия близък. Този план трябва да бъде индивидуализиран, доколкото е възможно, и всички участници в него трябва да се чувстват комфортно. В този план можете да посочите за какви признаци да внимавате, кой с кого и кога ще се свързва и с каква цел.

ОБСЪДЕТЕ ПЛАНА ЗА СПЕШНИ СЛУЧАИ с човека, за когото се грижите и с лекаря, участващ в лечението му. Много е важно да обсъдите плана с Вашия близък в моменти, КОГАТО НЕ Е В КРИЗА. Това би облекчило усещането за заплаха, в случай че се натъкнете на подобни ситуации. Уверете се, че сте получили разрешението му да се обадите на лекаря или направете всичко необходимо, за да държите кризата под контрол. Освен това се уверете, че можете да се възползвате от така нареченото ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОТГОВОРНОСТ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЛЕКАРСКА ТАЙНА, докато състоянието на човека, за когото се грижите, е стабилно. Този документ позволява на лекаря на Вашия близък да споделя важна информация с Вас в случай на спешност.
За повече информация вижте РАЗДЕЛ ПРАВНИ АСПЕКТИ в края на главата.

СЪХРАНЯВАЙТЕ ЕКЗЕМПЛЯРИ от плана на различни места. Съхранявайте разпечатка в кухненското чекмедже, в жабката на колата, в смартфона, в портфейла или на нощното шкафче. В случай на психотичен епизод, симптомите на човека, за когото се грижите, може да го затруднят да разбере, че искате да помогнете и може да почувства заплаха или дори да прояви насилие. За тези ситуации запазете копие от плана в стая, която има ключалка и телефон. Това ще Ви позволи да се свържете с Вашия лекар в безопасна среда.

Като човек, който се грижи за някого с шизофрения, е важно да сте наясно КАКВО МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ В СЛУЧАЙ НА КРИЗА. По-долу са дадени няколко съвета какво да направите в тази ситуация:

• Запазете спокойствие.
• Не забравяйте, че това, което виждате по време на криза, не е Вашият близък, а остра проява на тежко заболяване.
• Не забравяйте, че човек не може да разсъждава трезво с остра психоза.
• Не забравяйте, че Вашият близък може да е уплашен от чувствата, които изпитва, или от невъзможността да контролира нещата.
• Намалете отвличащите вниманието фактори, като изключите телевизора, компютъра, ярката светлина, и т.н. Помолете всички случайни посетители да излязат; колкото по- малко хора присъстват, толкова по-добре.
• Седнете и го помолете да направи същото.
• Избягвайте директен продължителен контакт с очите.
• Избягвайте да докосвате Вашия близък.
• Говорете тихо и спокойно, избягвайте да крещите или да отправяте заплахи.
• Потвърдете неговите/нейните страхове.
• Не оспорвайте фантазиите му.
• В случай, че се чувствате раздразнени или ядосани, избягвайте да показвате чувствата си.
• Отбягвайте сарказма като оръжие.
• Внимателно пренасочете разговора към безопасни теми.
• Свържете се с лекаря, лекуващ Вашия близък.

Въпреки че вероятно самата мисъл как Вашият близък се самонаранява Ви ужасява, трябва да сте наясно, че хората с шизофрения имат ПОВИШЕН ПОТЕНЦИАЛ за депресия и мисли за самоубийство.
Поради това трябва да приемате много сериозно всички жестове и заплахи, които изглеждат свързани със самонараняване. СУИЦИДНИТЕ ИДЕИ, известни също като мисли или коментари за самоубийство, може да изглеждат незначителни първоначално, нещо като „Иска ми се да не бях тук“ или „Нищо няма значение“. Но с течение на времето те могат да прогресират и да станат очевидни и опасни. Има няколко ПРИЗНАКА, КОИТО МОГАТ ДА ПОДСКАЖАТ, ЧЕ ЧОВЕКЪТ, ЗА КОГОТО СЕ ГРИЖИТЕ, ИМА МИСЛИ ЗА САМОУБИЙСТВО: тежка депресия, усещането, че вече нищо няма смисъл или стойност, или мрачна перспектива за бъдещето.
Халюцинациите често се свързват и с мисли за самоубийство, особено ако има гласове, които казват на човека с шизофрения да се нарани.

ОТНАСЯЙТЕ СЕ СЕРИОЗНО КЪМ КАЗАНОТО ВСЕКИ ПЪТ, когато Вашият близък спомене смърт или самоубийство, дори ако това е само мимолетно споменаване или шега.
В случай на криза, свързана със самоубийство, членовете на семейството и приятелите често са изненадани, не са подготвени и не знаят какво да правят. Хората, преживяващи криза, могат да действат непредсказуемо, а промените в действията им може да са смайващи. Следните съвети могат да Ви помогнат да се справите със суицидна криза:

• Запазете спокойствие и проявете търпение.
• Общувайте по открит и честен начин. Не се колебайте да задавате директни въпроси като: „Имаш ли план как да се самоубиеш?“
• Премахнете всички предмети, които би използвал/а, за да се нарани, като ножове, пистолети или хапчета.
• Задавайте кратки и директни въпроси по спокоен начин, като например „Искаш ли да ти помогна да се свържеш с твоя психиатър?“
• Ако около човека, за когото се грижите, има няколко души, оставете само един от тях да говори по едно и също време.
• Изразете Вашата загриженост и подкрепа.
• Не се карайте, не заплашвайте и не говорете с различен тон.
• Не оспорвайте идеята за право на самоубийство.

Кажете на Вашия близък, че може да споделя с Вас какво преживява, ако се бори със суицидни мисли. Уверете се, че се отнася С ОТКРОВЕНОСТ И РАЗБИРАНЕ, когато говори с Вас. Вместо да доказвате, че твърденията на Вашия близък са погрешни, опитайте се АКТИВНО ДА ГО ИЗСЛУШАТЕ, отнесете се с внимание към чувствата му и направете обобщение на мислите му. Като правите това, ще помогнете на човека, за когото се грижите, да се почувства изслушан и ценен. Не позволявайте на страха да Ви попречи да обсъждате как се чувства, дали се чувства в безопасност и дали го спохождат мисли, свързани със самонараняване. ПРОВЕЖДАНЕТО НА РАЗГОВОР ЗА САМОУБИЙСТВО НЕ ГО ПРАВИ ПО- ВЕРОЯТНО ДА СЕ СЛУЧИ; дава увереност на Вашия близък, че Ви е грижа за него и прави възможни превантивните действия. Напомнете му, че професионалистите по психично здраве са обучени как да предоставят помощ за разбиране на чувствата му и подобряване на неговото психическо благополучие. По-важното е да му обясните, че мислите за самоубийство са част от болестта; ТЕ СА СИМПТОМ И ПОДОБНО НА ДРУГИТЕ СИМПТОМИ ПОСТЕПЕННО МОГАТ ДА СЕ ПОДОБРЯТ С ЛЕЧЕНИЕ.

Незабавно се обърнете към медицински и/или здравни специалисти за помощ, в случай че мислите, че Вашият близък може да се нарани. Въпреки че може да почувствате, че предавате доверието му, като споделяте най-съкровените му мисли, по-важно е да ДЕЙСТВАТЕ В НЕГОВ НАЙ-ДОБЪР ИНТЕРЕС и да СПОДЕЛИТЕ ИНФОРМАЦИЯТА със здравен специалист.
Ако не сте сигурни кога да се обадите на лекаря, НАПРАВЕТЕ ГО ПО-РАНО, ОТКОЛКО ПО- КЪСНО. Говорете със здравен специалист дори когато съществува само идеята. Винаги, когато има криза, включете лекаря, лекуващ Вашия близък, и обсъдете как да се справите със ситуацията. Той ще знае как да прецени риска от нараняване. Подобно на психотичния епизод, не забравяйте да се възползвате от освобождаването от отговорност за опазване на лекарска тайна, преди да настъпи истинската криза.

Дори и да създава неловка атмосфера от време на време, ЕФЕКТИВНАТА КОМУНИКАЦИЯ МЕЖДУ ЛЕКАРЯ, ЧОВЕКА С ШИЗОФРЕНИЯ И ВАС КАТО ПОЛАГАЩ ГРИЖИ, Е ОТ ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ. Придружавайте Вашия близък на уговорените срещи. Получаването на информация директно и лично е благоприятно, тъй като Ви позволява да знаете какво да очаквате и как да се подготвите за това.

Имайте предвид обаче, че има вероятност Вашият близък да предпочете да не идвате с него, особено по време на първите няколко посещения. Важно е да УВАЖАВАТЕ НЕГОВИТЕ ЖЕЛАНИЯ, но в случай че нещата се променят, не забравяйте да бъдете до него. От съществено значение е да се създаде АТМОСФЕРА НА ДОВЕРИЕ, която ще улесни много работата на всеки

Когато посещенията лице в лице не са възможни, можете да използвате телефонни обаждания, имейли или видео чат, за да се консултирате с лекаря, който лекува Вашия близък. Пандемията от COVID-19 увеличи значително популярността на ТЕЛЕМЕДИЦИНАТА, тъй като позволи на пациентите да се консултират с лекаря си, без да напускат дома си и да се излагат на коронавируса. С изключение на остри или тежки случаи, телемедицината е безценна за осигуряване на непрекъснатост на грижите.

Като полагащ грижи Вие имате значителна информация за споделяне. НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ ДА ИЗКАЗВАТЕ ПРИТЕСНЕНИЯТА СИ, ЗАДАВАЙТЕ ВЪПРОСИ И БЪДЕТЕ ГОТОВИ да обсъдите всички възможни варианти.


Как да се подготвите за среща

Като се подготвяте за срещата, съставете списък, съдържащ следното:

• симптомите, изпитвани от Вашия близък, дори ако изглеждат несвързани с повода за срещата;
• важна лична информация, като се вземат предвид значителният стрес и последните промени в ежедневието;
• лекарствата, които приема, както и витамините и добавките, включително дозите; освен това включете информация за това кои лекарства са подействали и кои – не. Ако лекарството е било сменено наскоро, впишете причината за смяната му;
• информация относно злоупотреба с вещества, проблеми със зависимостта или скорошни промени в начина на живот;
• въпроси, които да зададете на лекаря.

Редовно записвайте Вашите успехи и провали и тези на човека, за когото се грижите, в дневник. Въз основа на нещата, които отбелязвате в този дневник, запишете отговорите на следните въпроси преди срещата:
• Какво мислите за цялостното управление на състоянието на Вашия близък?
• Вашият близък постига ли очакваните резултати от предписаното лечение?
• Какво е неговото мнение за напредъка по време на лечението?
• Какво е въздействието на лекарствата и проявява ли някакви нежелани реакции?
• Приема ли лекарствата си, както е предписано, и смятате ли, че понякога твърди, че ги е взел, а всъщност не е?
• Престава ли понякога да си взема лекарствата, когато се почувства по-добре/зле?

Какво да попитате лекаря
Ето някои основни въпроси, които трябва да зададете на лекаря:
• Какви възможности за лечение има?
• Какво можем да предвидим в краткосрочен и дългосрочен план (симптоми, както и възможни лекарствени ефекти и свързаните с тях нежелани реакции)?
• Каква налична подкрепа и услуги можем да използваме?
• Как мога да оказвам възможно най-голяма подкрепа?
• Имате ли брошури или други печатни материали, които можете да ми дадете?
• Бихте ли ми предложили подходящи онлайн ресурси?
НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙТЕ ДА ЗАДАВАТЕ ДРУГИ ВЪПРОСИ относно симптомите, лечението, предизвикателствата или цялостния напредък на Вашия близък.

БЪДЕТЕ ВЪЗМОЖНО НАЙ-КОНКРЕТНИ. Лекарят може да поиска и информация относно симптомите, проявени от човека, за когото се грижите, ежедневното функциониране и отговора на терапията. Включването в разговора ще направи много по-лесно и за двама Ви да се уверите, че Вашият близък е на правилния път към възстановяване.

Хората с шизофрения често имат намалена способност да функционират самостоятелно в общността. В резултат на това ТЕХНИЯТ ФИНАНСОВ КАПАЦИТЕТ – способността да управляват собствените си пари и финансови дела СЪЩО МОЖЕ ДА БЪДЕ НАМАЛЕН. Причините са съвсем очевидни: често шизофренията се появява на толкова ранен етап от живота им, че много от тях просто нямат шанса да придобият основни финансови умения и опит. Неблагоприятните последици от позитивните и негативните симптоми, както и свързаните с болестта когнитивни нарушения, също затрудняват този процес.

Намаленият финансов капацитет на хората с шизофрения МОЖЕ ДА ОКАЖЕ ОТРИЦАТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ върху тяхното благосъстояние, създавайки пречки пред възстановяването им, а също и върху семейните им отношения. Последиците варират до голяма степен в зависимост от човека. Това може да включва намалена способност за печелене на доходи, неразумни решения или склонност да позволяват на познати или членове на семейството да се възползват от парите им. В тежки случаи последствията могат да бъдат ужасни и да доведат до недохранване, злоупотреба с вещества и дори липса на дом. Хората с шизофрения могат да харчат големи суми за пристрастяващи вещества и много от тях пропиляват месечните си помощи, предназначени за издръжката им. В резултат на това ЛОШОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ПАРИ Е КЛЮЧОВ ПРОБЛЕМ за членовете на техните семейства.

Когато лице с тежко психично заболяване се счита за неспособно да контролира финансовите си средства, достъпът до финансите му може да бъде ограничен. За някои това може да означава, че се издава пълномощно. За повече информация относно пълномощното ВИЖТЕ РАЗДЕЛА ЗА ПРАВНИ АСПЕКТИ по-долу. Може да се наложи да назначите някой друг, който да ПРЕДСТАВЛЯВА ПОЛУЧАТЕЛЯ, ако доходът на получателя идва от обезщетения за инвалидност. Получателите получават обезщетенията за инвалидност вместо лицето с психично заболяване и гарантират, че неговите нужди са удовлетворени, включително тези за храна, жилище и сметки за лекарства. В повечето случаи получателят на някой, който живее с тежко психично заболяване, е член на семейството.

Наличието на получател има МНОГО ПРЕДИМСТВА за хората с шизофрения, като по-стабилни обстоятелства, намалена или никаква консумация на алкохол, наркотици и други увреждащи вещества и дори постоянен темп по отношение на терапията.

Ангажиментите на получателя също са СВЪРЗАНИ С НАМАЛЕНА ВЕРОЯТНОСТ ОТ ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛИПСА НА ДОМ, както и с по-стриктно придържане към лечението. Този вид отношения обаче има и НЕДОСТАТЪЦИ. Тъй като хората с шизофрения обикновено са по-малко мотивирани да търсят работа, когато получават обезщетения за инвалидност, липсата на контрол върху собствените им пари може допълнително да увеличи тяхната зависимост.
Когато някой друг контролира парите им, това може да доведе и до КОНФЛИКТИ, тъй като паричните въпроси са една от основните причини за разногласия в семейството. Хората с тежки психични заболявания са по-склонни да проявяват агресия към човека, който се грижи за тях, в случаите, когато последният контролира финансите им. Конфликти могат да възникнат и когато човекът с психично заболяване смята, че получателят има твърде много контрол или че решенията, свързани с харчене, са му наложени.

Дори ако не сте официално назначен за получател, Вашите отговорности като полагащ грижи може да включват грижата за финансите на Вашия близък.
В зависимост от състоянието му, можете да го НАУЧИТЕ НА НЯКОИ ОСНОВНИ ФИНАНСОВИ УМЕНИЯ, като например как да оформя бюд жет или как да спестява, което ще му помогне д а стане по-независим в дългосрочен план.

Има няколко различни правни аспекта, които могат да възникнат в отношенията Ви с човека, за когото се грижите, в зависимост от тежестта на заболяването и степента, до която то ограничава неговите възможности.

НАСТОЙНИЧЕСТВО. Настойничеството може да се дефинира като правен процес, използван за удостоверяване, че лица, които не са в състояние да вземат решения сами, разчитат на някой, изрично назначен, да взема тези решения от тяхно име. Лицето, на което е назначен настойник, се нарича „ПОВЕРЕНИК“. Настойникът има отговорността да предлага на повереника грижа и комфорт; СЪДЪТ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА РЕГУЛИРАНЕТО НА ПРАВОМОЩИЯТА НА НАСТРОЙНИКА ВЪЗ ОСНОВА НА ИЗЯВЕНИТЕ НУЖДИ НА ПОВЕРЕНИКА. Освен това, за да може повереникът да е в състояние отново да се грижи за себе си при първа възможност, настойникът трябва да осигури услуги, които да подпомогнат това.

Повереникът има право да се противопостави на настойничеството, правомощията на настойника и назначаването на определен настойник.

ОСИГУРЯВАНЕ НА ПРИЕМСТВЕНОСТ НА ГРИЖИТЕ. Въпреки че това може да е странна или неудобна тема, след като станете полагащ грижи на човек с хронично психично заболяване, трябва да започнете да мислите КОЙ ЩЕ ПОЕМЕ ВАШИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, АКО СЕ РАЗБОЛЕЕТЕ, ОСТАРЕЕТЕ ИЛИ СЛЕД СМЪРТТА ВИ. Консултирайте се с адвокат и се уверете, че сте подготвили правните документи навреме. Важно е да се отбележи, че решението относно заместника Ви е Ваше само, ако имате настойничество над лицето, за което се грижите. В противен случай и двамата сте с равни права и Вашият близък може да вземе това решение. Дори и да не сте настойник, обмислянето кой да Ви замести трябва да бъде естествена стъпка във Вашите взаимоотношения.
СПОСОБНОСТ ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ. Тази способност може да се характеризира като способността на човек да прави разумни преценки, която изисква признаване, оценка и тълкуване на данни. Поради нарушеното си когнитивно функциониране, ХОРАТА С ШИЗОФРЕНИЯ МОЖЕ ДА СА ПО-МАЛКО СПОСОБНИ ДА ВЗЕМАТ РЕШЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ЛЕЧЕНИЕТО.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОТГОВОРНОСТ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЛЕКАРСКА ТАЙНА. В повечето държави медицинските специалисти са задължени да пазят лекарска тайна. Това означава, че те не могат да споделят информация за своите пациенти или тяхното състояние с други лица, дори и с членовете на семейството на пациентите.

Когато се грижите за човек с шизофрения, ТОЙ МОЖЕ ДА ПОДПИШЕ ДОКУМЕНТ, КОЙТО ОСВОБОЖДАВА ЛЕКАРЯ ОТ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ И МУ ПОЗВОЛЯВА ДА СПОДЕЛИ ИНФОРМАЦИЯ С ВАС, полагащия грижи, в случай на спешност.

ПЪЛНОМОЩНО. Пълномощното е правен инструмент, който упълномощава друго лице (Пълномощник), на което човекът с шизофрения се доверява да УПРАВЛЯВА НЕГОВИТЕ ФИНАНСИ, КОГАТО НЕ МОЖЕ ДА ГО ПРАВИ САМОСТОЯТЕЛНО. Това споразумение може да уточнява кой ще контролира парите му и какви правомощия ще има (например достъп до личните му банкови сметки или възможност да извършва плащания по задълженията му).

Хората с шизофрения се нуждаят от НАДЕЖДНО ЖИЛИЩНО ПРОСТРАНСТВО. Изборът на място трябва да зависи от способността им да се грижат за себе си, както и от необходимата степен на надзор. Преди да вземете решение, опитайте се да отговорите на следните въпроси:
• В състояние ли е Вашият близък да се грижи за себе си?
• Колко подкрепа му е необходима във всекидневните дейности?
• Вашият близък страда ли от наркотична или алкохолна зависимост?
• От колко надзор се нуждае, за да следва предписаното лечение?

Дори когато можете да отговорите ясно на тези въпроси, вземането на решение относно начина на живот на Вашия близък МОЖЕ ДА БЪДЕ СЛОЖНА ЗАДАЧА. Нормално е да изпитвате вина, когато обмисляте възможността да го настаните в здравно заведение.

Както споменахме в първите глави на това ръководство, настоящата тенденция в лечението на хора с шизофрения е ДА ЖИВЕЯТ В БЛАГОПРИЯТНАТА СРЕДА НА ТЯХНОТО СЕМЕЙСТВО И ДА БЪДАТ РЕИНТЕГРИРАНИ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ДОБРЕ В ОБЩЕСТВОТО. Така че перспективата да настаните Вашия близък в институция е по-скоро изключение, отколкото правило. В някои случаи обаче може да е по-полезно да бъдат лекувани в специализирано заведение.

Животът със семейството е най-успешен в следните случаи:
• Човекът с шизофрения има високи нива на функционалност, способен е да поддържа приятелства и да се занимава с дейности извън дома.
• Общуването между членовете на семейството протича в спокойна атмосфера.
• Хората с шизофрения имат намерение да използват наличните услуги за подкрепа.
• Няма никакво отрицателно въздействие върху живота на малките деца, живеещи в дома.

Животът със семейството не се препоръчва в следните случаи:
• Самият основен полагащ грижи е болен, несемеен или в напреднала възраст.
• Шизофренията е в тежка форма и би попречила на нормалния семеен живот.
• Ситуацията предизвиква стрес във връзката или кара децата да изпитват страх и негодувание у дома.
• По-голямата част от семейните събития се въртят около члена на семейството с шизофрения.
• Няма налични услуги за подкрепа.